Отива си тази година,
в душата отеква със звън.
Като миг дойде и отмина -

Уморих се от бързане
след препускащо време, 
от живот със затъване

Елхата извадих от стария шкаф -
там, свита, стояла бе цяла година.
Развързах чувала. Бе вързан с канап.

Любов, какво си? Може би идея
за непресъхваща човешка жажда?
За теб да пиша трудно е, не смея - 

Нова мода неусетно и на пръсти
между нас навлезе и се настани -
всеки себе си залутано да търси,

През късна есен, уморена от живот,
природата с тъга пред нас умира.
След дълго бързане забавя своя ход,

Понякога си мисля - всички тук са прави,
но едновременно с това грешат.
Та всеки носи своите различни нрави,