Не искам листо сред листа да съм в есен,
когато от старост - тежи и боли ги...
А в звуци щастливи на птичата песен,

Аз изглеждам ти някак до сладост и болка позната?
Е, нормално е, щом кръстопътно вървим по Земята -
да си с чувства към мене, до корена жилав, дълбоки,

Цял живот все слушах за реформи.
Доверчиво по-доброто все очаквах.
Не дойде. Така умът оформи

Ще ви разкажа как веднъж,
с усещането си нещастно, че съм бедна,
съвсем внезапно зърнах мъж,

Тъгувам и ярост изпитвам, народе.
Напълно объркан, съвсем разделен -
не чуваш, не мислиш, очите избоде...