Издължи до ръста си снага,
изпъни като лък раменете.
Не напомняш ли малко сега

Сигурно вече от моето "Господи!",
смесено с чужди молитви боли те главата.
Може би имаш лимити за помощи

Той, като мен е остарял
и също като мен запада -
любимият ми мой квартал,

Време ми е да живея,
победила суеверния си страх,
че за миг да се засмея -

Недей си вярва, че съм толкова добра.
Не съм такава. Не, не съм такава...
Свенливо розовее бледата зора,