Мое минало, още несвършено,
все по-дълга връвчица влечеш -
всеки ден към копнежи навързани,

Надскачам се, колкото мога.
И докато стигна размера,
заложен ми щедро от Бога -

Лете - гол, а с леке на балтона си - зиме,
той във такт с лудостта си, върви и свирука.
Няма сметка във банка на своето име,

Сънувах майка в странен сън,
а да са странни сънищата могат...
И тъй... На гробищата съм,

Носталгия по времена
отминали дълбоко крия -
по шумолене на писма