Като дете била съм маргаритка,
загледана в света със слънчево око.
Днес спомних за нейната усмивка

Аз те каня на среща -
ако искаш, ела!...
Тя ще бъде гореща

Той е свършен човек, но какво да се прави…
В онзи стария век си душата остави,
и когато заспи на дивана във хола -

С устремена походка
и през лято с балтон,
той е гледка самотна

Цял живот аз все съм ученичка.
Свикнах и не питам: "Докога?"
Всеки ден изпитват ме по всичко