Мечтая някога мига
да уловя с вълшебна прежда,
и с нишка своето "сега"

Отрязаха едно дърво -
черница - кичеста, голяма.
Не обясниха със какво

Тя, срещата, се случи в мола -
денят преваляше обикновен -
неканен дядо дръпна стола

На уличен ъгъл, във малко градче,
нанякъде тръгнал, животът тече...
A с него завивам и аз сутринта

Тя е цялата ритъм, омагьосваща страст,
и до смърт я обичам, но треперя от страх,
да не би да приличам и на нейния бяс,

Умря внезапно във съня си
и без да подозира вечерта,
когато легна до жена си

"Каква любов, какви пет лева..." -
мърмореше шофьорът на такси,
оставил двойка пред хотела,

Светът отдавна ме постави в рамка.
Или сама си я избрах?....
Доскоро не усещах, че е малка,