Бе съдбата към мене така милостива,
че ми даде парченце от кър плодороден -
да си имам край другите своя си нива -

Събуди я гласът на компютъра, който известяваше на всички хора по света, че е излязъл днешния световен слоган. Той всеки ден звучеше различно, но означаваше едно и също - успокояващо и ободряващо уверение, че и днешният ден ще е прекрасе...

Защото много пъти съм те чела
и наизуст те зная, си говоря с тебе -
за твоите двубои, за разстрела,

Обичам го. И аз не знам защо...
Не го познавам. Той не ме познава.
Изпитвам чувство с тъничко стебло,

Като паяче, свряло се в мъничък ъгъл,
аз изплитам съзнателно своята мрежа.
А пък ъгъл, в света ни, доказано кръгъл