Ще изгреят слънцата ми всичките някога -
не едно, а хиляда... Безброй!
Ще е точно, какъвто желая го вятърът,

От опита добре го знам -
човек, щом страда, е затворен,
в нещастието си е сам,

Ти виждаш невинен бял пясъчник,
на който играе си малко дете.
Аз виждам след ядрен взрив кратичък -

Дните се нижат еднакво мъчително.
Дърпат след себе си сивото време -
някак изнервено, центро-стремително -

Аз вярвах тъй искрено в тебе, човечество -
че твоето минало - с ярост и гняв -
в смирителна риза е плътно облечено.