С наркотиците му тежки,
с щедри дози алкохол
и с хазартните забежки,
са в семейния си хол.

Кой е винаги виновен?
Никога не той, а тя!
Ярост, удари... Отново
в синьо ще цъфтят цветя.

От ритника пада ничком -
три пъти е по-голям...
Но подробности за всичко,
аз отказвам да ви дам.

Утре първо ще отрича.
После ще се закълне,
че все още я обича.
А и имат си дете...

Някой ден ще я убие.
Той и вчера бе готов...
А на смъртен акт ще пише :
"Остра липса на любов." 


В България се води стряскаща статистика само за жертвите на домашно насилие, които са задействали процедура по защита. А колко повече са всъщност те? Колко много мълчат от срам и най-вече от страх... На всички тях вчера изобщо не им беше до празници.

Разводът е по-нормално решение...

Но в тези отношения емоциите са врящ казан. Жертвата е подложена на непрекъснат психически тормоз от дрогиран психопат, който й вменява вини за всичко и й внушава, че тя самата е нищо. Често няма къде да отиде, често няма средства да издържа сама себе си и детето. Сложно е, Марине, сложно... То ако не беше, нямаше да е толкова голям проблем.

Поради опасност от кръвно- не пия и не пуша. Но съм доста черноглед, гневлив по природа. Дал съм на приятелката си кодовата дума "Сезам" и тя вече се научи да я използва (без да прекалява с употребата за дреболии)- това е повече от чудо, в миг ме преобразявам (понеже разбирам, че съм прехвърлил мярката). Веднъж посегнах, с ръката, но се спрях. Това е срамно, безумно действие.

за един мъж е да пребие жена, от която има три пъти по-голяма сила и маса. След като не я обича и нещо в нея непоносимо го дразни, нека седнат, когато се успокоят и да се разберат за окончателната раздяла с поддържане на приятелски отношения, заради детето. Така правят интелигентните хора.
И всеки по пътя си в търсене на нов живот и нова любов.
Но тук интелектът липсва. Единият е смазан от физически и психически тормоз с вменено чувство за малоценност, а другия е алкохолик, наркоман и комарджия, който отказва, че има психически проблеми.

Алкохол, наркотици, хазарт - загубена кауза е да разчиташ на човек, подвластен на толкова много и страшни пороци, да общува човешки, да постъпва разумно, да има някакъв морал. И аз мисля като Марин - колкото и да е сложно, единственият път за спасение е бягство на безопасно място, сигнализиране на органите и бърз развод. Иначе наистина може да стане като в страшния финал на стихотворението ти - де от поетичното "остра липса на любов", де със сигурност от остри личностни дефицити.
Поздрави, Ваня!

а тя лесно се поддава на всякакви манипулации. Психопат, който отлично знае слабите страни на своята жертва, отлично може да си играе с нея.

Творбата Ви е впечатляваща, дори - разтърсваща.
Заслужава вниманието на читателите.
Лично аз не мога да повярвам, че такива отношения
съществуват в българските семейства.
Вярно, наивно е да мисля, че огън без дим няма,
но е нормално всеки от нас да знае, и помни,
че е започнал брака (съжителството) с любов,
а не насилствено и че целта на съвместния живот е честност, взаимопомощ, любов и бъдещо щастие.
Ако тръпката изчезне - остават уважението, децата и обичта, която е по- силна от любовта. При "отклонения" в общуването (изневери, алкохол, наркотици и побои) любовта не преминава в уважение и обич, а се трансформира в омраза. Разводът е неминуем и за двамата. Темата е дълга, разнообразна и позната на всички. С уважение!