Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04 11:03 - Любов
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 1298 Коментари: 6 Гласове:
17

Последна промяна: 01.04 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На пръсти пристъпвам край тебе, любов.
Внимателно те наблюдавам.
От първия мой - първобитния зов,
се уча да те различавам...

Каква си на допир, на мирис, на вкус?
Дали пеперуди в стомаха?
От техния влюбен, но пагубен трус -
трагично любови измряха.

Или си разцъфнал от вятъра мак
в най-страстното майско червено?
На пролет ухаеш! Но, Боже мой, как
след месец изчезваш безследно...

Или на любовния пъстър пазар,
си дето най-бързо се харчиш?
Отпият те бързо - божествен нектар!
Но после, тъй дълго нагарчаш...

Клишета е всичко - приети лъжи...
Ръка си над страшната бездна,
която любима ръка да държи.
И просто така - не изчезва. 



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Здравей, Ваня!
01.04 13:01
"Пеперудите" за малко да ме откажат да чета докрай:).
Помислих си, че и ти си влязла в клишетата:).
Но после!
Уханието пролетно на ярко маково червено донесено от вятъра ме отнесе много далече /извън показния любовен пазар!/.
Усетих и ръката, която здраво държи моята в най-трудните мигове. Дори над пропастта.
Това е истинската, безгранична любов, обич, привързаност, отдаденост на другия, когато те боли, ако него го боли.
Бъди здрава и вдъхновена!
цитирай
2. vania23 - Това ми беше целта, Кате -
01.04 13:23
katan написа:
"Пеперудите" за малко да ме откажат да чета докрай:).
Помислих си, че и ти си влязла в клишетата:).
Но после!
Уханието пролетно на ярко маково червено донесено от вятъра ме отнесе много далече /извън показния любовен пазар!/.
Усетих и ръката, която здраво държи моята в най-трудните мигове. Дори над пропастта.
Това е истинската, безгранична любов, обич, привързаност, отдаденост на другия, когато те боли, ако него го боли.
Бъди здрава и вдъхновена!


да опиша всички популярни клишета, с които се бърка любовта. Нямаше как да не спомена и тъй популярните "пеперуди в стомаха". Добре, че си го дочела до края :)
Много се пише за любовта, толкова много, че чак понякога ме хваща яд - защо пишат без дори да знаят какво е това, за което пишат? Напомнят ми за онези думи: "Ти как говориш като нямаш мозък? Ами, точно тези, дето нямат мозък, най обичат да говорят."
И реших по моя си начин, първо да разруша всички митове за нея - всичките се стопяват безследно във времето - това им е отличителната черта и стигна на финала до това, което любовта всъщност Е.
Благодаря, че намина, прочете и коментира! Любов ти желая!
цитирай
3. donchevav - Много твое стихотворение - разс...
02.04 23:37
Много твое стихотворение - разсъдъчно, емоционално, талантливо. Твоя запазена марка поетичен почерк - не мога да го сбъркам с никой друг. Поздравления, Ваня!
Аз лично не съдя така строго любовта - за мене тя е дар във всички свои превъплъщения. Благодарна съм и за пеперудите, и за огнените макове, и за пивкия нектар - как точно си ги определила! А последното, с ръката над бездната, ме трогна и усмихна едновременно. Сетих се как без никакво предизвестие вдигнах кръвно 200. Нямаше как, трябваше да извикаме Бърза помощ. Съпругът ми взе да набира, но все не се свързваше. Набрах 112 от моя телефон и започнах да обяснявам. Може би от мобилизацията, но кръвното ми взе да спада - и когато след половин час дойдоха:))), беше вече 135. Срам!:))) Съпругът ми все се тюхкаше как не можал са се свърже. Взех телефона му - в притеснението си беше звънял на 10012:)))
Стана ми мило - съпругът ми не е идиот, просто безумно се беше уплашил за мене:)))
Но иначе знам за какво говориш - Боже, благодаря ти, дай живот и здраве на нашите мъже, остави ни да им се порадваме и поглезим още - в здраве и обич:) !
Прегръщам те, мила Ваня!
Здраве и весели дни в най-цветния месец април!
цитирай
4. vania23 - Благодаря, Вени! Чудех се - ще ти хареса ли, няма ли :)
03.04 12:54
donchevav написа:
Много твое стихотворение - разсъдъчно, емоционално, талантливо. Твоя запазена марка поетичен почерк - не мога да го сбъркам с никой друг. Поздравления, Ваня!
Аз лично не съдя така строго любовта - за мене тя е дар във всички свои превъплъщения. Благодарна съм и за пеперудите, и за огнените макове, и за пивкия нектар - как точно си ги определила! А последното, с ръката над бездната, ме трогна и усмихна едновременно. Сетих се как без никакво предизвестие вдигнах кръвно 200. Нямаше как, трябваше да извикаме Бърза помощ. Съпругът ми взе да набира, но все не се свързваше. Набрах 112 от моя телефон и започнах да обяснявам. Може би от мобилизацията, но кръвното ми взе да спада - и когато след половин час дойдоха:))), беше вече 135. Срам!:))) Съпругът ми все се тюхкаше как не можал са се свърже. Взех телефона му - в притеснението си беше звънял на 10012:)))
Стана ми мило - съпругът ми не е идиот, просто безумно се беше уплашил за мене:)))
Но иначе знам за какво говориш - Боже, благодаря ти, дай живот и здраве на нашите мъже, остави ни да им се порадваме и поглезим още - в здраве и обич:) !
Прегръщам те, мила Ваня!
Здраве и весели дни в най-цветния месец април!


Била ли си влюбена, Вени? До загуба на ум? До пълна обсебеност? Като видиш човека случайно да ти се обръща всичко и да прималяваш? Е, аз съм била. Знаеш ли, минава. Минава, сякаш не е било и се чудиш - какво беше това чудо, което ме държа толкова много години? Не е било любов. Любовта е, което остава, което оцелява през всички изпитания на времето. И в най-трудните моменти се доказва. Хубав април, Вени!
Аз, освен че се боря с какво ли не, се боря и с креватни дървеници у нас. Не мога да ти опиша - какъв кошмар е! А парите хвърчат като бесни :)
цитирай
5. shtaparov - Поздрав за чудесния стих!
10.04 04:30
Любовта при теб е поезия,но в реалния живот не винаги е клише както знаеш: за някои тя е веднъж появила се даденост а за други- непреодолимия зов на сърцето,който произтича от човешката природа и не се подчинява на никакви клишета :)
цитирай
6. vania23 - Какво да ти отговоря...
11.04 16:49
shtaparov написа:
Любовта при теб е поезия,но в реалния живот не винаги е клише както знаеш: за някои тя е веднъж появила се даденост а за други- непреодолимия зов на сърцето,който произтича от човешката природа и не се подчинява на никакви клишета :)


Сещам се за едно стихче, което пишехме навремето по лексиконите си:

Любов, любов - сварен картоф.
Обелиш го, пък той суров.


Е, много вярно се оказа впоследствие това уж глупаво стихче :)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1102611
Постинги: 343
Коментари: 3576
Гласове: 13134
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031