Какво е сърцето? Какво е душата?
Сърцето мотор е на моето тяло.
Душата е вярата - сред необята -
не ще се изгубя след време изцяло.

Предпазвам сърцето, пресилвам душата,
защото без оглед на полове, раси -
душата, безплътно така е излята,
че да оцелее. А знам за смъртта си. 

Наблягай на оптимизма- нужна си!

Темата за душата и вярата е голяма - по-голяма от краткия ни човешки живот- и дори от смъртта. Което не пречи да си обичаме сърцето и тялото, да възприемаме пребиваването си тук като единствено и безценно - и да искаме да поостанем по-дълго на този свят. Нормално, естествено - и задължително светоусещане!
Повече вяра, мила Ваня! Казват, че болката на сърцето е храна за душата.
Прегръщам те!

ще отговоря и на двама ви едновременно, защото в основата казвате едно и също, уплашени от това, че мисля да се предавам след диагнозата.
Ако автор започне сам да обяснява - какво е искал да каже, значи не се е справил.
Стихотворението е оптимистично, защото "душата безплътно така е излята, че да оцелее. А знам за смъртта си." /редактирах последния стих/. Смъртта да тръгнем да я отричаме е пълна глупост, нали?
Но пък вярвам, че душата ми ще оцелее - затова и заглавието е "Безсмъртие". Предапзвам си сърцето, защото искам тялото ми да живее по-дълго, но си пресилвам душата, защото колкото по-силна е душата, толкова по-безстрашно се втурва в неизбежния етер.
Както и да е.
С усмивка ви пиша два стиха:

Позволете на поета
да не мисли със клишета.

ще ви подаря едно категорично светло стихотворение, каквото знам, че искате да прочетете. Публикувам го.