Нещо хубаво очаквам -
като слънчев ден след мрака,
като пролетта след зима...
Вярвам силно, ще го има!

Ще се случи и защото,
аз съм пътник в колелото.
То понеже си е кръгло,
не остава долу дълго...

А и аз веднъж унило,
си измайсторих хвърчило.
После второ, трето, пето...
И ги пуснах към небето.

Вятърът към мен ги носи
с отговори на въпроси...
И сега очаквам вести.
Може и да са чудесни! 

За това ти говорим - и тъгата, и песента са в сърцето ти. А цикличността на Всемира е велика сила - винаги ни завръща. Като твоето хвърчило - ниско или високо, далече или близко, в игра с прищевките на вятъра - трябва само да държиш здраво канапа, за другото има кой да се погрижи!
Прегръщам те, Ваня!

Все до там ми стига и собствения акъл :)
Прегръдки!

И на мен ми се лети с хвърчило!
Няма да ми е унило...

Моите уважения!
Лита