Стари и нови вражди,
танкове, пушки, вендети...
Някой пак брат си уби
с огъня от миномети.

Просто поредна война
в сблъсъка на интереси.
Всеки заема страна.
Ти от коя си? Къде си?

Аз ли? Та аз съм жена...
Искам войната да свърши.
Има ли още една,
може да бъде със пръчки.

Война!
Женският ми мозък не приема войната, вижда в нея само неоправдана жестокост насилие, смърт. Ужасите на войната не раждат нищо добро, напротив, всичко добро и красиво погива.
Тъжно е, че в хилядолетната си история човечеството не се поучи от грешките си и сега върви към поредната - права си, дано не последната в съществуването си..
Хубави стихове! Поздравления!

ние скачаме от един кошмар в още по-голям кошмар. Какво става с този свят?!

Това е истината- страна не е нужно да взимаш че ако онези се разпищолят,ще стигнат до всеки от нас без да ни питат