Задължителни неща –
простички, добри, различни –
през деня и през нощта,
без да помним, правим всички...

Тъй, например, всеки ден
мием се и си играем –
аз със тебе, ти със мен...
Храним се. И си мечтаем.

Мръкне ли, щурче звучи,
но светът, заспал, не чува...
Със затворени очи
всеки своя сън сънува.

Тези хубави неща
са за наша радост много.
И едничко на света
ни е забранено строго...

И по въздух и море,
и най-вече - по земята,
нека помним го добре! –
забранена е войната... 


По идея на стихотворението на Джани Родари - "Promemoria"

Абе тя е забранена в нашите сърца например,но в реалностите на други пристига без да ги пита така че- опазил ни Бог...

за да ни опази Бог, а не като папагали да повтаряме официалната позиция на небългарски организации.

Наистина като у добрия Джани Родари:) Спомням си едно негово стихотворение за дъгата, която била сама по себе си нещо прекрасно, но за жалост идвала само след буря. Завършваше така:

Най-чудесното нещо би било на Земята
мирът да се сключва преди войната.

Напълно споделям написаното - и в стиховете, и в коментарната част. Късогледство, страх, раболепие - позицията "и ние като другите" не работи за националния интерес.
Поздрави, Ваня!

Приятел ме предизвика да напиша стихотворение по негов превод на стихотворението на Джани Родари "Да помним". За първи път ми се случи.

Текстът, който ми изпрати е следният:

Има всекидневни задължения.
(Неща за правене всеки ден.)
Да се измием, да играем, да
подредим масата за обед.
Има неща за правене нощем:
Да затворим очи, да спим.
Да сънуваме, да не чуваме нищо.
И има неща, които не трябва да се
случват(правят) никога.
Нито денем, нито нощем.
Нито в морето, нито на земята.
Като например войната.

Не знам по идея на стихотворение ли е, превод ли е... :)