Прочетен: 1255 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2019 07:27
Зората непонятно зла -
без птича песен и без пеперуди,
прониза нощната мъгла
и с мътна светлина града събуди...
Камшик от нерви изсвистя
с кафе, изпито на припрени глътки -
подгони на галоп деня,
удари клаксон и забърза стъпки...
Забълваха в небето дим
комините в отровна надпревара.
Той смеси се неразличим
с вкуса на първа за деня цигара.
В училищата би звънец
и пак събра децата за наука,
а в парка малкият щурец
единствен чу кълвача как зачука.
По улицата хукна луд
с надеждата да срещне днеска луди.
Размина се за малко с друг -
все още неразбрал ума, че губи...
Старица със последен стон
издъхна тихо и потъна в мрака,
а в градския родилен дом
едно дете за първи път заплака...
Градът - всевластен господар
на всички приютени в него хора,
до най-последния клошар
бе уловил в капана си простора...
И аз съм сред тези милиони - откакто се помня. Дори не се замисляме как живеем...
Ами така е, за съжаление градът отнема много от живеца на хората...аз нали избягах на село...тук има простор, свобода, слънце, птици, цветя....
Сещам се за едно мое стихо за живота на село, ще го потърся и ще го пратя, ако го намеря.
Лека вечер да имаш, Ваня!
Прекрасно изграден образ на големия съвременен град - сляп за играта на първите слънчеви лъчи, глух за песента на птиците и щурците, безчувствен към неволите на хората. Напомни ми Смирненски, естествено:))) Но това е и друг, модерен град, в който не толкова обезличаването на човека, колкото отнемането на жизнено важните му условия за живот - светлина, въздух и простор, са в центъра на хуманистичния протест - нов и много верен акцент! Поздравления за тия стихове, Ваня!
http://vesever.blog/lichni-dnevnici/2018/09/14/edin-den-ot-jivota-na-selo.1627496
Да, твоето е пълен контраст на моето :)
Е, градът, надявам се, не е запазена територия за вдъхновение само за Смирненски :) И всички останали имаме сетива за неговото бездушие и ужасен съвременен стрес...
Благодаря, мила Вени!
13.01.2019 22:06
12.01 21:26
Когато човек е обречен още с раждането си - това не е просто зла участ, нито кошмар, от който да се събудиш - това е Матрицата и бягството от нея е само в лудостта или в смъртта.
!!!!!!??
Или може би не си го разбрала?
Защото коментарът на Вени е много, много точен. Разбира се, коя съм аз да го определям като такъв? Само някакъв си незначителен автор... :)