Защото много пъти съм те чела
и наизуст те зная, си говоря с тебе -
за твоите двубои, за разстрела,
за героичното пасионарно време...

За бялата, мечтана дълго, пролет,
която идва не с ята, а с барикади...
И сбъдне ли се първият й полет,
умираш ти,
    възкръсват мъртвите площади.

За любовта ти силна към Човека,
и за живота му в безпътие - нелесен.
За грешната и вярната пътека -
чак до звезди,
      заслушани в предсмъртна песен...

Обичам те, тъй както се обича -
за всеки ред от теб, най-искрено, отдавна...
Но все пак ясно е, че съм различна ...
И знам,
          че с теб е невъзможно да съм равна.

И в обичта ми - завист ме изгаря,
защото имаш нещичко, което искам -
поне една-едничка педя вяра...
Ти с нея си висок.
                          Без нея аз съм ниска. 

НА ЖЕНА МИ

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя —
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам —
ще те целуна и ще си отида.

Но както казвам: "За всеки ред от теб, най-искрено, отдавна..."

Преди час прочетох този разговор с Вапцаров. Не написах коментар, но за това време успях да си изрецитирам и изпея /на ум, разбира се/ голяма част от Неговото творчество.
Реших, че ако се върна и ти напиша нещо ще мога да се успокоя.

Израснала съм с Яворов и Вапцаров.
Била съм може би на 4 години. Татко ги рециташе с вдъхновение и патос.
Това бяха моите приказки за лека нощ.
Може би затова и детските ми нощи бяха неспокойни - като на площад с барикади, треперене на затвори, заточеници, комити...
Да. В детската ми главица се сливаха двамата титани.
Години по-късно знаех наизуст почти всичко и от двамата.
За Вапцаров ли казваш?
Да. Седам. Елате в понеделник във седем.
Вапцаров го отъждествявам с Байкушевата мура. Величествен, вечен, актуален.
Може би това ми сравнение идва от негова обич към Банско, Глазне и Пирин.
От Вапцаров нося дивия копнеж по Филипините и едрите звезди над Фамагуста...
Звездите над Пирин са най-ярките и едрите, които съм виждала. Можеш да протегнеш ръка и да си вземеш някоя.
Затова не съжалявам за Фамагуста.
Неговата "Вяра" я носех събрана в едно малко, колкото кибритена кутия томче в чантата си.
Само това ли? Обичам всеки ред, написан от него, защото ме зарежда с вяра и надежда, че животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!
И аз като теб - без вяра съм ниска като окосена трева.

Поздрави, Ваня и благодаря!

Много хубаво стихотворение!...

Моята започна в една лятна ваканция на първи за втори клас. Бях изпратена при баба си в Лясковец и затоворена в един скучен апартамент, без никакви другарчета. Скучаех, както децата сега изобщо не могат да си представят, че е възможно да се скучае. Нищо, ама пълно нищо и в него аз, с детските си мисли и игрите, които мога да измисля без играчки. И тогава в една стая открих книги - разрових се в тях и не мисля, че случайно попаднах на Моторните песни на Вапцаров. Зачетох се, както може да чете едно дете за втори клас. И останах очарована не толкова от думите, които не разбирах, колкото от музиката в тях. И понеже нямах какво друго да правя, ги препрочитах толкова пъти, колкото е нужно да науча стихосбирката наизуст. А се забавлявах, като се изпитвах да ги казвам едно по едно, без да гледам и гладко.
Много отдавна са ми разговорите с него... "И го обичам, както се обича - за всеки ред, най-искрено, отдавна..."
Но... Нека не се заблуждаваме. Той е имал основания за своята вяра, че утре животът ще бъде по-хубав. Имал ги е наистина и е умрял, за този бъдещ живот. Но на нас са ни отнети. Съжалявам.
На нас ни остава да си разговаряме с него с; "Ех, лошо светът е устроен... А може по-иначе. Може..." То, че може, може, ама в друго време живеем - във времето без идеали и без хора, готови да умрат за тях.

Ех, Ваня!
Колкото и пъти да чета това, все ми е малко! За любимия поет, за истинските неща, за живота, за смъртта, за смисъла на всичко...
Прекрасният коментар на Катя, твоят искрен, развълнуван отговор - тук всяка дума диша нещо познато, любимо, мое. Радостно и тревожно, пролетно, цветно, възторжено, прекрасно, дори когато става въпрос за сивия живот, за жестокия му груб юмрук - когато я има вярата. Да, Вапцаров е имал за какво да живее. Имал е и за какво да умре - за оная "бяла пролет неживяна, несънувана", за оня живот, който "ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"
И да, ние сме други. Далече от "героичното пасионарно време" (чудесно!)", от химерите на революцията, от романтичните изстъпления.
Нямаме я тази вяра. Но кой знае защо - има го очакването.
"Не, очаквам! Чака ме светът!"
И обичта към човека. И песните за доброто, за светлината, за пролетта.
Твоите песни са такива, мила Ваня! И ти имаш право на такъв разговор с любимия учител!
Поздравления!

Защото вярвам в естетическия ти вкус. Не знам как ми хрумна да го напиша. Започнах го вечерта и си казвах - абе, сигурно нищо няма да стане, голяма лъжица устата ти е... Но продължих, не се предадох и до полунощ беше готово. Е, помолих се на Господ, както правя винаги, когато пиша с едно мислено:"Господи, помагай!" На сутринта на бистър ум го редактирах. Радвам се, че го написах. Особена е връзката ми с Вапцаров - така го чувствам. Респектирана съм не само от Поета Вапцаров, но и от Човека Вапцаров.
А щом си чела коментара ми към Катя, да допълня разказа. След медицината, която учих, но не работих, заработих със съпруга си счетоводство. А аз бях безкрайно далеч от това "чудо". Чудех се - къде, защо и как попаднах на такова място и с такава работа?! Мен от малка ме влече литературата, но за да не се разделя със съпруга си, с когото вече имах връзка, избрах да остана в Русе и да уча медицина.
Та стоя си аз в счетоводния офис и се дивя - що за счетоводител пък може да стане от мене, без нищичко да разбирам...

Та стоя си аз и си казвам - ами, ще учиш друго, дето няма нищо общо с предишното. И кандидатствам икономика в Стопанската Академия в Свищов. Но едновременно с това си гледам първото дете, машинално помагам в офиса, домакинствам си и нямам никакво време да се подготвям за кандидат-студентски изпит. Но пък разбирам, че мога да кандитаствам с литература, която ми е голямата любов. И без да отворя нищо да прочета, си стегнах торбичката и отидох на изпит. Викам си - на късмет ще е. Ако стане, стане, ако не стане - здраве - не съм умряла да уча икономика... Теглят темата, а тя за кого мислиш? Ами, за Вапцаров, разбира се. А аз си го знам наизуст :) И като започна едно бясно писане... Само аз в залата исках още листи. Та приеха ме, де. И я изучих икономиката, благодарение на Вапцаров. Когато на човек му е писано нещо да му се случи, даже и Вапцаров му се пада на изпита :)

Стиховете на Вапцаров сa прекрасни и оптимистични- eдинственото лошo e,че изпада под влиянието на зловреден чуждестранен агент и вместо да си гледа веселия по онова време живот,той почва да фантазира че е чужденец и се замесва във военни престъпления срещу България...

но не я споделям.

не знаят, не претендират, че всичко им е ясно - чувстват чистотата на словото.

Скоро стана дума в разговор за "Оловна тишина", приятелка сподели впечатления...Заговорихме се за предателствата, тъкмо бяхме гледали "Исус Христос суперстар", аналогията дойде от само себе си. Идеализмът не е понятен всекиму. Месиите си идват с този кръст - да бъдат разпнати. 80 години след разстрела на Вапцаров непрестанно се петни името му, хвърлят се съмнения, плюе се грозно, използват се всякакви съмнителни факти, за да се стъмни около образа му :( Не разбирам. Той е бил на 32 години. Христова възраст. И ръст за кръст. Бял и сияен.

Всеки, който не звучи политико-коректно за съвсем новата реалност, бива очернен. Забелязвам с голямо съжаление, че много хора се поддават на това очерняне. Но предполгам, че не само не познават творчеството му, но и не обичат да четат. Такива хора лесно се манипулират. За мен Вапцаров, независимо какво ми говорят, си остава моя идол в българската поезия.
Благодаря за споделената любов към Поета в този толкова красиво и емоционално написан коментар!

Поздрав- имаш пълното право да избереш дали да вярваш на историческите документи или на своите предпочитания- при демокрацията поне това право го имаме и никой не ни гони за това,че сме се обявили срещу някои държавно регламентирани лъжи или пък истини :)