- Ще видите - казваше баба -
живяла съм дълго и знам -
как трудно изкарва се хляба,
какво е да нямам да ям...
Слугиня изпрати ме мама
с заръка и малка бохча - 
да бъда покорна и няма,
да крия сълзи и мълча...
А тате не даде да уча...
Да бях се родила момче
аз може би щях да сполуча -
четмото и днес ме влече...
Животът ми... - труд, блъскотия! -
беднякът живее във страх,
и само при Тошо, не крия,
наистина сякаш живях...
А днеска крещите: "Промяна!",
и мислите, че е за вас?!...
Богатство за бедните няма,
а само за тези на власт...

Днес спомних си моята баба...
Ех, беше сърцата жена!
Тя сбърка ли или бе права
със истина само една?...

 

не ,не е права...
Живота предлага винаги по многоооо, и нови възможности..
една врата се затваря, две се отварят..
ние живеем в изобилна и щедра Вселена..
въпрос на рефлексия..и личен потенциал..
инак..стройни римички...
поздрав,ванка,за много години!

без да се обоснова..
Трансърфинг на Реалността/ Вадим Зеланд
/поне 6 или 7 кн.бяха издадени на бг пазар
нали, обичаш да четеш..
пробвай...мн.е г.сладур..

Много добро стихо...

баба ми не е имала възможност да прочете Вадим Зеланд :)

Има правота и в твоите и неговоте думи, разбира се.
За много години!

Радвам се за високата ти оценка :)

ноо, това Учение, не е нещо ново и модно..
Той слага това..име <Трансърфинг....защото е..квантов физик по образование..
всичко е добре забравено..старо...Важно е само, да си спомним..
с мн.Любов ти го препоръчвам, ваничка..

В книгата авторът отговаря на десетки читателски писма и разкрива как на практика действат принципите на транссърфинга - може би най-модната езотерична метафора днес, която обединява квантовата физика и древните източни знания с идеите на Карлос Кастанеда и Паулу Коелю.

Ваня, много трогателно стихотворение.
Знаеш ли, днес разказвах на сина си спомени, които пазя от моите баби...и много неща, които са ми разказвали за живота си...и двете са преживели втората световна война, давам си сметка, че днешните поколения живеем доста по-леко.
Но се моля и децата ни да запазят старите ценности на трудолюбие и сила и мъдрост, които идват от предците ни.
Вярвам, че починалите ни близки ни гледат от Небето и ни подкрепят и се радват на всичко добро, което оставяме на Земята, както и те са оставили за нас....
Поздрави и лека вечер от мен!

Умело типизирано, изчистено - всеки ще познае в твоите стихове по една своя любима баба. Да, бабите на България си отиват от нас една по една - с отворени очи за нещо, което ти правилно си нарекла със съмнение "истина само една". Може би всяко време има своята истина - онази на днешните български баби е обречена да си отиде с тях. Тъжно, но неизбежно. "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода на реката."
Панта рей...
Чудесна творба, вплела в едно обич, мъдрост и звънки рими! Поздравления, Ваня!

8. donchevav - Умело типизирано, изчистено - в...
20:46

Моята баба беше много важен човек за мен - много повече от баба. Беше ми дори бащата, който нямах /тъй като почина, когато бях на четири/. Беше приятел, опора, нещо сигурно и непоклатимо. Нито веднъж не ме отхвърли, предаде... Много е важно всеки да има един такъв възрастен в детството си. За да може после да умее да се доверява.
Да, имаха много по-тежък живот от нас. Ние сме разглезени, изнежени, свикнали с лекото и лесното. Е, точно ти - не. Приличате си малко с моята баба - и тя се блъскаше без мъж цял живот по мъжки работи. Остана вдовица млада, после и майка ми имаше същата съдба и двете без мъже до себе си, трябваше да се борят да ни отгледат двете със сестра ни.

за както винаги прекрасния коментар! Да..., панта рей - всичко тече, всичко се променя. Баба вярваше, че по-добро време от социализма не съществува за бедния човек. Закономерно беше да мисли по точно този начин - целият й живот обуславяше подобно виждане. Беше ли права, сбърка ли? И да, и не... В интерес на истината, съмнението във финала го оставих за читателя - нека той сам за себе си прецени сбърка ли тя или бе права.
Не знам защо точно в този аспект реших да я обрисувам? Може би в опита да внеса социален елемент и избягам от прекалено личното.
Благодаря, Вени!

обожавам коментарите на Вени :) Мисля, че професионализмът й е съвсем на място, а и понеже е светъл човек, е винаги добронамерен.
Не знам, Юлия, дали ще ми стигне времето да прочета всичко, включително и препоръчаното от теб. Ще го имам предвид. Между другото, когато не вършеше сто неща наведнъж, баба ми четеше. Всички в нас четяха - то и затова и аз прочетох от малка :)

Всеки един от нас носи в сърцето си любимият и скъп образ.
Моята баба беше много силна,много борбена жена.
Нищо и никой не можеше да я огъне.
За голямо съжаление с тяхната загуба си отиват и част от техните ценности.
Но щом още ги помним,и още обичаме,то нищо не е загубено.
Ние просто сме Длъжни да предадем и съхраним това,на което те са ни учили.
Всичко е в нашите крехки,две силни женски ръце.

Страхотно преплитане м/у нещо лично и съкровено и гражданска поезия.
Аз го усетих като някакво послание.
Много силно ме докосна!
Благодаря ти!

за сетивно-мислещия прочит! Отдавна съм го разбрала - стихотворенията са огледала - в тях всеки вижда само толкова, колкото носи в себе си.

И моята беше същата. Мъжете бледнееха край нея :)