Да пренапишеш съзнанието си е трудно. Може би, най-трудното нещо, което можеш да сториш в живота си. Подобно е  на решаването на уравнение с безброй неизвестни. Няма толкова трудна задача в математиката - не са я измислили още. Няма и верен отговор някъде написан в края на житието ти, с който да свериш и си отдъхнеш – „ех, успял съм, значи, все пак…”
По пътя си като слепец и ползваш патерици – ту се хващаш за Бога и се осланяш сляпо на Него, ту вървиш ръка за ръка със старата приятелка Съдбата и фаталистично вярваш в Нея, защото тя знае повече от теб, всичко предопределя и те успокоява, че от теб нищо не зависи.
Но по някое време се разделяш и със Съдбата и с Бога и осъзнаваш, че отново си сам. Тогава толкова много въпросителни изникват и толкова много възможни техни отговори, давани векове преди теб от хора много по-умни от теб, че се чудиш кой е по-прав. Прегърнеш ли обаче идеята на някой "по-прав" на практика вземаш поредната патерица и тръгваш, куцукайки по пътя.
А по пътя не можеш да бъдеш друг, освен сам. Защото чуждите мисли и идеи са чужди, а ти някак знаеш, че трябва да имаш свои. И пак отхвърляш, и пак приемаш, а накрая се оказва, че пътя ти е свършил, а ти все още нищо не знаеш или поне не го знаеш със сигурност.
Да го пренаписваш ли въобще това свое клето съзнание след като има създадени толкова разнообразни и удобни патерици? Какъв е смисълът след като така или иначе, никога няма да си сигурен, че си го пренаписал сам правилно? Въпроси, въпроси с много възможни отговори, но с нито един категорично правилен. Урокът по житейско ориентиране за пореден път се оказва неуспешен.

... Човек, бидейки Бог в развитие, може да се осланя напълно на собствената си всевъзможност. :)))
А по Пътя, освен да си сам, си и Себе си, което те прави напълно неподвластен на всичко останало с изкл. на собственото можене и безкрайност да се постигнеш като духовна еволюция, което си е плод на СвръхСъзнанието ни като надстройка на Съзнанието и ПодСъзнанието.
Благодаря за размислящия постинг!

:) Житейско ориентиране. Определено труден урок.
Една от дипломните ми работи беше за Съдбата... изчетох наистина много книжки. Вярно е. Няма категоричен отговор, правилен.
Това, което разбрах е, дори Господ се съобразява със Съдбата, а тя наистина предначертава пътя, но не показва посоката. Съдбата винаги дава избор. И от човека зависи доколко ще е правилен той. Тук стигаме до самотата - наистина в пътя си сам и сам трябва да вземаш своите решения... Какво като няма категоричен отговор!? Важното е да не съжаляваш за изминатия път...

Завиждам с добро чувство. Дано не се хванеш "да пренаписваш съзнанието си" просто, защото вече имаш окончателното Знание.

Ами ако няма такава, а е измислена от безпомощния човек, за да си спести доста отговорности?
Да, твоята Съдба дава най-трудното - изборът - на човека, но след като пътя е предначертан, все пак е по-лесно. А съжалението е неизбежно - то е спътник на съмнението.

господ НЕ е тиранин; той няма очаквания от теб, ако ти нямаш очаквания или желания, копнежи и т.н. неща които да осмислят житието ти :)
това което остава след нас е ДНК и социална организация, навици устойчиви на хаоса и практически валидното знание от тези езици; навици=езици :)
не вервам за сега в преРаждането на душата :)

не Господ иска нещо от нас, а ние от самите себе си - ок, и какво от това? Аз на Господ не му се сърдя :) Нищо не ми е направил.
След мен остава ДНК - то ми, евентуално, може би, в случая - да, навиците, предадени на децата ми - тоест, предразсъдъци, родени от изискванията на обществото. И какво? Това го знаем също.
В преРаждането и аз не вярвам засега.
Е, и? Да си стоим просто така и хич да не мислим за нищо, защото имаме кратка и спретната теория? Ами, ако не е вярна?

Поздрав от мен vania23! Приятно ми бе! :)

Поздрави, и на мен също :)

Като ортодоксален източно-православен християнин, отхвърлям ученията за съдба. Като рационален ум, също отричам съдбата, иначе тя би обезсмислила избора ни.
Като себе си, обаче, казвам си: Не вярвам в съдбата, но в нейната усмивка вярвам.
Много често иронична, но както се уверих, много често и блага и светла.

Поздрави, Ваня.

просто две различни думи за едно и също нещо, назоваващо се по различни начини- пръст Божи, Божи промисъл или както и да е - но закриляйки ни някак от самите нас. Когато от теб нищо не зависи, ти си едновремнно волна птичка божия, носеща се от вятъра - накъдето те отнесе, и несвбоден, защото живота ти е в чужди ръце. Наскоро четох за бягството от свободата на човека - страхът от отговорности. Вярно е.

Хехех... "Да го пренаписваш ли въобще това свое клето съзнание след като има създадени толкова разнообразни и удобни патерици?" - това ми звучи като: "защо да работим, японците вече са го направили" :) Всички книги са написани отдавна, почти нищо ново не може да се каже, но, въпреки това, продължават да се пишат книги. Не го пренаписваме, намираме го :)

То и ние сме го направили това с работата, ама японците го правят по-успешно от нас. Да вземем да пренапишем работата си по тяхната, че да е по-ефективна? Не, не става така, защото сме различни от тях ) Те върват по техния път и той се оказва по-успешен, но си е техен. По същият начин е и с книгите - може да има верни, написани от край до край само с истини, но това ще са истините на авторите им, а не нашите.
Попадна ми едно книжле в електронен вариант - Пътят на душите от Майкъл Нютон. Човекът психотерапевт и хипнотерапевт, доктор направо, ако вярваме на написаното, ни предлага стройна теория за всичко. Ето още една удобна патерица - защо да не взема да му повярвам без да се съмнявам и да си заживея с мисълта, че ще се прераждам ен на брой пъти и ще ходя на безброй поправителни, а в този живот да го ударя през просото? Няма да имам ликвидации - купон безкрай :)
Неее, не може така, няма да стане така - знам си аз, знам си... :(
Всъщност, да пренапишеш съзнанието си означава, във всеки един момент да можеш да поставиш под съмнение начина си на мислене и да се усъмниш в неговата правилност, да се разделиш с илюзии, да намериш смелост да тръгнеш без никаква чужда помощ.
Това е едно преходно, надявам се, състояние, в което живееш с мисълта, че няма истински правилно знание.

Но пък ако твърдо си решила и те влече-прочети Въведение в Хаос магията на Питър карол и много неща ще научиш:):)С добри благопожелания и малко хумор Бате ти Миро

благодаря за препоръката. С удоволствие ще я потърся и прочета :)

Чета те от началото !
Радвам се , че пишеш !
Твоя Пан ! :))

мили мой Пан :)

Любопитството и Панацеята ! :))

Изненада ме :) Пък аз се чудя ли, чудя - ама кой пък е този Пан?! :)
Радвам се да те срещна отново :)

По-скоро е несъзнателно :)

:))))

честно казано и аз не знам :) Гледала ли си филма "Тайната"? А чела ли си книгата - "Подсъзнанието може всичко"? Сега я чета. И в нея и във филма ми обясняват, че всичко мога да постигна само като си го представям, все едно се е случило вече. Чудя се и се мая-толкова много приказки са изприказвани, че човек се позагубва из тях...:)

(доколкото е възможно) съзнанието си - и това е интуицията. Но тя трябва да е ясна, да я чуваме, иначе не можем да ползваме нейното безценно богатство.. А другият възможен ориентир е това как се чувстваме в крайна сметка - ако е по-добре (и за нас, и за околните), значи сме на прав път. Човек усеща според мен кога е на прав път. И пак опираме до вътрешната интуиция.. (не че има външна).
Поздрави, Ваня!

П.С. Ако искаш прочети и последния ми постинг - той също е на тази тема в общи линии.. :)