Постинг
01.12.2011 17:13 -
Просто една кратка мисъл
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 3494 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2011 17:19
Прочетен: 3494 Коментари: 14 Гласове:
9
Последна промяна: 01.12.2011 17:19
Днес бях на смърт на близък човек . Отиде си внезапно. Поплаках, но не тъжа - отдавна приех смъртта като нещо абсолютно нормално. Който не е живял само, не умира - естествена е също като живота.
Докато се прибирах реших да походя доста пеша и имах време да оставя мислите си да се реят свободно.
Хрумна ми следното - животът е като коса - все се мъчим да я срешем, да я подредим, но тя все се разрошва, а накрая просто пада.
Докато се прибирах реших да походя доста пеша и имах време да оставя мислите си да се реят свободно.
Хрумна ми следното - животът е като коса - все се мъчим да я срешем, да я подредим, но тя все се разрошва, а накрая просто пада.
Стресът на работното място: 4 съвета за ...
За успеха?! -три съвета и един тест
За дисциплината и спасението от мързела ...
За успеха?! -три съвета и един тест
За дисциплината и спасението от мързела ...
И аз преди малко се прибрах от погребение на близък човек.
Споделям мислите ти за естествения (из)ход на живота и за невъзможността да го подредим както ни се иска...
Поздрави!
цитирайСподелям мислите ти за естествения (из)ход на живота и за невъзможността да го подредим както ни се иска...
Поздрави!
Утре ще е погребението, днес ходих да помогна с каквото мога.
На този етап мисля, че това е единственото правилно отношение.
цитирайНа този етап мисля, че това е единственото правилно отношение.
непредвидимото...интересно е някак
цитирайКакто е интересно и всичко, което ни заобикаля :)
цитирайи двузначно :) коса и коса :)
цитирайЗвучи красиво.
цитирайхубаво сравнение но безсилно пред смъртта... проблема със смъртта е болката, която оставяш след себе си...не е егоистичен проблем за собствения ти край...а на края, който оставяш на другите от себе си...:)
цитирайНо това ще бъде жалко да ни накара да се изолираме от света, за да предотвратим болка в някого след смъртта ни.
Но да... такава е комай болката - болка в хора, които обичаш и които не искаш да ги боли.
Чувала съм за народи, които когато умре някой се скъсват да пеят, танцуват и се радват. Те май са по-мъдри. Жалко, че не можем да сме като тях.
цитирайНо да... такава е комай болката - болка в хора, които обичаш и които не искаш да ги боли.
Чувала съм за народи, които когато умре някой се скъсват да пеят, танцуват и се радват. Те май са по-мъдри. Жалко, че не можем да сме като тях.
сещам се за цин....китайски струнен инструмент...
цитирайплемена по нашите земи..., но вече ги няма.
Всъщност, колкото и рационален да е човек, той има нужда да вярва, че няма да умре наистина. Както той, така и неговите близки.
Разбира се, друг е въпроса дали ще вярва в нещо истинско или в илюзия. Някои отиват доста надалеч и по заобиколен път казват - и какво като е илюзия, щом дава жизненост и завършеност на човека и го кара да се чувства добре?
Много е сложна темата...Ако имахме поне някакви доказателства..., но нямаме.
цитирайВсъщност, колкото и рационален да е човек, той има нужда да вярва, че няма да умре наистина. Както той, така и неговите близки.
Разбира се, друг е въпроса дали ще вярва в нещо истинско или в илюзия. Някои отиват доста надалеч и по заобиколен път казват - и какво като е илюзия, щом дава жизненост и завършеност на човека и го кара да се чувства добре?
Много е сложна темата...Ако имахме поне някакви доказателства..., но нямаме.
илюзията е мног по реално от действителността:)
какво имаш в предбид с това да умре наистина???
ако имахме доказателства, нямаше да е така интересна тази тема...:))
цитирайкакво имаш в предбид с това да умре наистина???
ако имахме доказателства, нямаше да е така интересна тази тема...:))
Умира тялото ти - сърцето спира да бие, мозъка вече не мисли. Медицинската апаратура отбелязва прави линии за всички жизнени функции. Душата, която сме мислили, че ще остане жива, се оказва просто нашата психична дейност, която със смъртта на мозъка умира. После гроб, тлен и тотален КРАЙ. Това е то - да умре наистина. Няма душа, различна от потресаващо тленния ни мозък. Ужасно е, нали?
На илюзиите само едно им е неприятното - имат край и края им е болезнен. Точно тази илюзия обаче няма да бъде болезнена, защото няма да има как да бъде усетена болката - няма да има как да бъде отчетена като илюзия. Което пък прави възможно да се твърди всичко. Ти не се ли притесняваш от липсата на доказателства? Представи си - живееш цял живот с мисълта, че душата ти ще остане безсмъртна и изведнъж - нищо! Умираш и нищо, ама нищо...
Какви са твоите предложения за живот след смъртта?
цитирайНа илюзиите само едно им е неприятното - имат край и края им е болезнен. Точно тази илюзия обаче няма да бъде болезнена, защото няма да има как да бъде усетена болката - няма да има как да бъде отчетена като илюзия. Което пък прави възможно да се твърди всичко. Ти не се ли притесняваш от липсата на доказателства? Представи си - живееш цял живот с мисълта, че душата ти ще остане безсмъртна и изведнъж - нищо! Умираш и нищо, ама нищо...
Какви са твоите предложения за живот след смъртта?
аз съм превърженик на живот преди смърта. иначе знам, че като се изнизат и последните букви на филма наречен персонален живот в киносалона став тъмно и самотно...и едва едва угасва светлината на надеждата, като пламъче от свещ.:)
цитирайа ако има После - берекет версин.
цитирай