Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2011 17:13 - Просто една кратка мисъл
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 3494 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 01.12.2011 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес бях на смърт на близък човек . Отиде си внезапно. Поплаках, но не тъжа - отдавна приех смъртта като нещо абсолютно нормално. Който не е живял само, не умира - естествена е също като живота.
Докато се прибирах реших да походя доста пеша и имах време да оставя мислите си да се реят свободно.
Хрумна ми следното - животът е като коса - все се мъчим да я срешем, да я подредим, но тя все се разрошва, а накрая просто пада.



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Май не е случайно, че попаднах тук сега...
01.12.2011 17:23
И аз преди малко се прибрах от погребение на близък човек.
Споделям мислите ти за естествения (из)ход на живота и за невъзможността да го подредим както ни се иска...
Поздрави!
цитирай
2. vania23 - Здравей, mamas!
01.12.2011 17:37
Утре ще е погребението, днес ходих да помогна с каквото мога.
На този етап мисля, че това е единственото правилно отношение.
цитирай
3. tersen3 - непредвидимото. . . интересно е ...
08.12.2011 16:44
непредвидимото...интересно е някак
цитирай
4. vania23 - Да :)
08.12.2011 16:45
Както е интересно и всичко, което ни заобикаля :)
цитирай
5. pumona - даже и побелява
13.04.2012 10:03
и двузначно :) коса и коса :)
цитирай
6. studopor - Звучи красиво.
14.12.2012 07:13
Звучи красиво.
цитирай
7. chalama - :)
30.08.2014 12:57
хубаво сравнение но безсилно пред смъртта... проблема със смъртта е болката, която оставяш след себе си...не е егоистичен проблем за собствения ти край...а на края, който оставяш на другите от себе си...:)
цитирай
8. vania23 - Съгласна съм.
30.08.2014 13:19
Но това ще бъде жалко да ни накара да се изолираме от света, за да предотвратим болка в някого след смъртта ни.
Но да... такава е комай болката - болка в хора, които обичаш и които не искаш да ги боли.
Чувала съм за народи, които когато умре някой се скъсват да пеят, танцуват и се радват. Те май са по-мъдри. Жалко, че не можем да сме като тях.
цитирай
9. chalama - цин...
30.08.2014 13:56
сещам се за цин....китайски струнен инструмент...
цитирай
10. vania23 - траки -
30.08.2014 14:33
племена по нашите земи..., но вече ги няма.
Всъщност, колкото и рационален да е човек, той има нужда да вярва, че няма да умре наистина. Както той, така и неговите близки.
Разбира се, друг е въпроса дали ще вярва в нещо истинско или в илюзия. Някои отиват доста надалеч и по заобиколен път казват - и какво като е илюзия, щом дава жизненост и завършеност на човека и го кара да се чувства добре?
Много е сложна темата...Ако имахме поне някакви доказателства..., но нямаме.
цитирай
11. chalama - :)
30.08.2014 15:19
илюзията е мног по реално от действителността:)
какво имаш в предбид с това да умре наистина???
ако имахме доказателства, нямаше да е така интересна тази тема...:))
цитирай
12. vania23 - Да умре наистина е следното -
30.08.2014 15:43
Умира тялото ти - сърцето спира да бие, мозъка вече не мисли. Медицинската апаратура отбелязва прави линии за всички жизнени функции. Душата, която сме мислили, че ще остане жива, се оказва просто нашата психична дейност, която със смъртта на мозъка умира. После гроб, тлен и тотален КРАЙ. Това е то - да умре наистина. Няма душа, различна от потресаващо тленния ни мозък. Ужасно е, нали?
На илюзиите само едно им е неприятното - имат край и края им е болезнен. Точно тази илюзия обаче няма да бъде болезнена, защото няма да има как да бъде усетена болката - няма да има как да бъде отчетена като илюзия. Което пък прави възможно да се твърди всичко. Ти не се ли притесняваш от липсата на доказателства? Представи си - живееш цял живот с мисълта, че душата ти ще остане безсмъртна и изведнъж - нищо! Умираш и нищо, ама нищо...
Какви са твоите предложения за живот след смъртта?
цитирай
13. chalama - :)
30.08.2014 16:05
аз съм превърженик на живот преди смърта. иначе знам, че като се изнизат и последните букви на филма наречен персонален живот в киносалона став тъмно и самотно...и едва едва угасва светлината на надеждата, като пламъче от свещ.:)
цитирай
14. vania23 - Тук и Сега,
30.08.2014 16:33
а ако има После - берекет версин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052850
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031