Колко думи валят между нас...
В хаотичната наша гълчава
побеждава пак мъжкия глас,
а пък женския аз премълчавам.

Говори само ти, говори!
Ще притихна съвсем и ще слушам -
как прехвърчат пред буря искри,
за да плисне дъжд в моята суша.

Като серия в наш сериал,
щом завърши и тази с раздяла,
ще расте в мен, което си дал.
И след време ще съм го раздала.

Не е нужно да ме разбереш,
но е нужно да ти го призная -
ти си моят невидим растеж.
Докога? Не гадая за края...

И не зная - защо точно ти?
Надали си в света най-достоен...
Но усещам как двойно цъфти,
всичко твое, прораснало в мое. 

Щях да коментирам, но видях нещо, не в твоите прекрасни стихове, което ме кара да замълча!

Лека нощ!

Всеки автор копнее да прочете отзив за творбата си, така че твоя отказ да коментираш малко ме натъжава. Дано все пак коментираш :)

По принцип не харесвам любовна поезия, особено женска, но тук философското и еротичното са постигнали такова взаимопроникване, растеж и цъфтеж, че мога само да възкликна: " Ехаа!" :)
Много ми хареса и този изчистен, мелодичен анапест - внася някаква енергичност, сигурност в звученето.
Поздравления, Ваня!

А аз да ти споделя, че на пръстите на едната ми ръка се броят любовните стихотворения, които харесвам. Сещам се сега само за "Следи" на Блага Димитрова и за "Прощално" на Вапцаров. Но дори и на класиците ни не прощавам за тях, когато не ми харесват. Какво да се прави?! Не мога да си кривя душата и то пред собствената си душа. А в настоящето ни мисля, че безобразно и безогледно се злоупотребява с темата. Затова и почти не пиша за нея. Това е малко изключение, в което не споменавам думата "любов". Нека сам прецени какво е.
Прегръдки от горещото Русе към, може би, по-прохладното море, където си ти!

Извинявай за двусмисления коментар!
Стиховете ти са наистина прекрасни, но в него момент заради един поет бях намразил и поезията?
Както се казва, заради Илия, намразил и Свети Илия!
Беше моментно състояния и затова сметнах ,че е добре да не коментирам И една дума е достатъчна за оценка!
И на мен учителката по литература ме оцени на времето с две думи- Възхитена съм, като преди това оценката и беше ,как е възможно да съм подходил толкова несериозно?
Запомних я за цял живот!

Желая ти много, творчески успехи!

Чудесен стих- надъхващ дори!

Какво да ти кажа... Разбирам те. И на мен ми се е случвало - ние, хората, сме емоционални същества и това ни носи, освен позитиви и негативи.
Първо сме хора и трябва да се уважаваме и когато се срещнем наживо и когато се срещаме само виртуално и не се нагрубяваме по никакъв начин. Съжалявам, че си имал неприятно преживяване. Та, първо сме хора, а дали сме и поети, определят читателите, които имат сърце и ум за поезия и времето, ако сме от малкото късметлии.
Още веднъж ти благодаря! Бъди жив и здрав и до нови срещи в блога!

Защото си Ангел :) Благодаря ти! Хубаво лято!

Благодаря- хубаво лято на теб и на всички наши!