По острото на делничните дни,
по билото на зримо и незримо,
в средата или мъничко встрани,
простете, има нещо непростимо...

То реже с натрошените стъкла,
пулсиращи с живота нежни вени.
И ето, че с кръвта - внезапно зла -
изтичат добрини мъртвородени.

Наистина не знам - защо и как
се трансформира обичта в омраза?
Навярно, както пада вечер мрак,
щом слънцето смали се и залязва...

Изгрява същото на сутринта
и стопля непрегърнати любими.
Но никога, за да простят неща,
които са, простете, непростими...  

Много майсторски стих- поздравления!

Непростимото, точно защото е непростимо, остава непростено - простете за тавтологията! Или за жестокостта. За безумието да не простим. Защото непростимото реже вените на живота и с черната кръв изтичат и добрите намерения, и несторените добрини, и любовта.
Много ми хареса!

Има една голяма песен, достойно продължение на тези великолепни стихове:
"Един прозорец още свети" на ВГ "Домино":

Един прозорец още свети
с тревожна светлина.
Върнете се,
върнете си и си простете
и непростимите неща.

Поздравявам те с тази незабравима песен по текст на Димитър Керелезов, музика - Йонко Попов, аранжимент - Иван Кутиков - с участието на ФСБ!

Прегръдка с поздравления за хубавия стих, Ваня!

Радвам се, че ти харесва и ти благодаря! А това за "непростимите неща", въпреки че добре звучи в песен и има един ден в годината, в който прощаваме наляво и дясно на хора, на които няма за какво да им прощаваме, аз все пак мисля, че има неща, които нито могат, нито трябва да бъдат простени. Поне аз никога не бих простила.
Как да простиш системното мачкане на психиката на жената от мъжа в брачната двойка? Как да простиш ежедневните унижения пред очите на детето? Как да простиш побоя? Не можеш, а и не бива. Клише невярно е, че сме длъжни всичко да прощаваме. Напротив. Трябва да обърнем гръб, да си тръгнем и никога да не се връщаме. Чак тогава, някога, ако е речено, след много, много време може и да й дойде време на прошката...

Честит празник- за много години!