Кога боли? Дали от вятъра попътен,
разрошил с прахоляците си нервно дните
и покрай тях, донесъл и неясен тътен -
от там, където водят се до смърт войните?

Боли ли ни наистина и за бедняка,
на пейката отвън, в света му някой - трети,
пропаднал толкова в спиралата на мрака,
че мисълта за хляб единствено му свети?

Боли ли ни от казани обидни думи,
когато чуждият човек им дава сила
и ги превръща само в халосни куршуми,
с които ни поваля, без да ни убива?

Понаболява, да... Но малко е сърцето
за всички болки от действителност нелепа.
И истински боли го от това, което
събира се на всеки в малката му шепа. 

Права си, Ваня, боли ни за света, но най-много ни боли за мъничкото свое - онова, което се побира в малката ни шепа, в малкото ни човешко сърчице. Нелепата случайност - от нея най-много боли, знам. И сме най-безсилни. И най-непримирими. Трябва смирение, ни учат - но как? И докато стигнем до него, току-виж, че завинаги сме се умирили:)))

Казват, че докато ни боли, сме живи.
Е, тогава тези стихове са химн на живота:)
И стигаме до една любима за мене естетика - индивидуализма:)
Искрено се надявам на въздигащата сила на тази болка и се възхищавам на таланта ти!
Поздравявам те, Ваня!

Може би всички болки са важни...

Големите болки на света са само тревожният фон, на който чувствителните ни малки сърчица се свиват от болките си за шепата хора, които са истински важни за нас. Какво да се прави... Това не е егоизъм. Това си е особеност на човешката психика, която си има своя индивидуален праг за болка...

Разбира се, че са важни, Марине. Като в комунизма е - на всекиму според потребностити, от всекиму - според възможностите...