Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06 14:44 - В капка реалност
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 1651 Коментари: 6 Гласове:
17

Последна промяна: 29.06 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ти бе моя любовен роман,
който беше изтръгнат насила,
без да зная - какво ли е там? -
на финала на нашата книга...

Затова доизмислях сама
кулминация страстна. И къса
се оказа дори вечността
за безкрайната наша развръзка...

В колко страници, пълни с мечти,
се разпадахме чак до фотони...
И се сливахме в лъч - аз и ти
по незнайни вселенски закони...

Не очаквах такъв епилог,
в който даже не беше фатално -
че удави се вечна любов
в малка капка от сива реалност. 



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Понякога се случва и така - особено ...
29.06 23:11
Понякога се случва и така - особено ако сами си "доизмисляме" финала.
Хареса ми много!
Поздрави, Ваня!
цитирай
2. vania23 - Радвам се, Вени и ти благодаря!
01.07 11:40
donchevav написа:
Понякога се случва и така - особено ако сами си "доизмисляме" финала.
Хареса ми много!
Поздрави, Ваня!


Така се получава, когато не си изживяваме любовните романи до края, когато остава болезненото чувство за недоизживяност.
цитирай
3. cinderellathespy - Откровения...
29.07 16:58
Вечност….

Познах го. Беше мой, но във преди
в една дъбрава с лунни разстояния,
пак влюбено ме гледаше с очи
под ритъма на общите признания.
Запомнила съм топлия му глас,
и скритата надежда в страховете му,
той винаги е в мойта тиха власт –
една вълна съм все по бреговете му.
Поглежда ме във сънища с копнеж,
танцува с мен сред северни сияния,
оставам негов вихърен стремеж
сред полунощни вятърни признания.
Когато се пресрещнем все боли,
а близостта ни ражда откровения,
той взира се във моите следи,
уверен в мен без никакви съмнения.
Но аз изчезвам в гъстата мъгла,
превръщам се във прах и нежна птица,
жестоката ми огнена съдба,
пречиства все небесната зеница.
Ала дойде финалния живот,
дослучи се единната ни цялост,
припомних си, че още съм пилот,
в прегръдката на общата ни младост.
Откраднах си частичка от духа
на неговата сила сред Всемира,
а после продължих след мъдростта,
един за друг надеждата спасила.
Тъй днес го гледам тиха отдалеч
редя му думи и му пращам вечност,
трептя непоклатима като свещ,
във източно прозрачната безбрежност.
А той ме чува и ми праща вест,
водата ми нашепва все от него,
пресътворена общата ни чест
начупва старото кармично его.
И бавничко напредваме в нощта,
а в дните сме забързани и с вяра,
защото все ни води любовта,
а аз съм след четирдесет и цяла.
Досбъдва се космичния закон
тъй пак от мене Изворът потича,
понася се към бъдещето стон,
че вечен ще е който ме обича.

29.07.2022г.
Елица

На една неизживяна в младостта любов:)

Понякога трябва да мине много време, за да се случи нещо,
защото всяко нещо се случва, като му дойде времето,
нито по-рано, нито по-късно, Вани! Прегръщам те! :)

Eли
цитирай
4. vania23 - Благодаря, Ели! Сигурно е така. Чака да му дойде времето.
09.08 10:58
cinderellathespy написа:
Вечност….

Познах го. Беше мой, но във преди
в една дъбрава с лунни разстояния,
пак влюбено ме гледаше с очи
под ритъма на общите признания.
Запомнила съм топлия му глас,
и скритата надежда в страховете му,
той винаги е в мойта тиха власт –
една вълна съм все по бреговете му.
Поглежда ме във сънища с копнеж,
танцува с мен сред северни сияния,
оставам негов вихърен стремеж
сред полунощни вятърни признания.
Когато се пресрещнем все боли,
а близостта ни ражда откровения,
той взира се във моите следи,
уверен в мен без никакви съмнения.
Но аз изчезвам в гъстата мъгла,
превръщам се във прах и нежна птица,
жестоката ми огнена съдба,
пречиства все небесната зеница.
Ала дойде финалния живот,
дослучи се единната ни цялост,
припомних си, че още съм пилот,
в прегръдката на общата ни младост.
Откраднах си частичка от духа
на неговата сила сред Всемира,
а после продължих след мъдростта,
един за друг надеждата спасила.
Тъй днес го гледам тиха отдалеч
редя му думи и му пращам вечност,
трептя непоклатима като свещ,
във източно прозрачната безбрежност.
А той ме чува и ми праща вест,
водата ми нашепва все от него,
пресътворена общата ни чест
начупва старото кармично его.
И бавничко напредваме в нощта,
а в дните сме забързани и с вяра,
защото все ни води любовта,
а аз съм след четирдесет и цяла.
Досбъдва се космичния закон
тъй пак от мене Изворът потича,
понася се към бъдещето стон,
че вечен ще е който ме обича.

29.07.2022г.
Елица

На една неизживяна в младостта любов:)

Понякога трябва да мине много време, за да се случи нещо,
защото всяко нещо се случва, като му дойде времето,
нито по-рано, нито по-късно, Вани! Прегръщам те! :)

Eли

цитирай
5. lamb - Харесвам поезията ви. Редовно чета ...
16.08 21:35
Харесвам поезията ви.Редовно чета блога.
цитирай
6. vania23 - Радвам се и благодаря!
22.08 14:49
lamb написа:
Харесвам поезията ви.Редовно чета блога.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 753623
Постинги: 303
Коментари: 3348
Гласове: 11646
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31