Ти бе моя любовен роман,
който беше изтръгнат насила,
без да зная - какво ли е там? -
на финала на нашата книга...

Затова доизмислях сама
кулминация страстна. И къса
се оказа дори вечността
за безкрайната наша развръзка...

В колко страници, пълни с мечти,
се разпадахме чак до фотони...
И се сливахме в лъч - аз и ти
по незнайни вселенски закони...

Не очаквах такъв епилог,
в който даже не беше фатално -
че удави се вечна любов
в малка капка от сива реалност. 

Понякога се случва и така - особено ако сами си "доизмисляме" финала.
Хареса ми много!
Поздрави, Ваня!

Така се получава, когато не си изживяваме любовните романи до края, когато остава болезненото чувство за недоизживяност.

Вечност….

Познах го. Беше мой, но във преди
в една дъбрава с лунни разстояния,
пак влюбено ме гледаше с очи
под ритъма на общите признания.
Запомнила съм топлия му глас,
и скритата надежда в страховете му,
той винаги е в мойта тиха власт –
една вълна съм все по бреговете му.
Поглежда ме във сънища с копнеж,
танцува с мен сред северни сияния,
оставам негов вихърен стремеж
сред полунощни вятърни признания.
Когато се пресрещнем все боли,
а близостта ни ражда откровения,
той взира се във моите следи,
уверен в мен без никакви съмнения.
Но аз изчезвам в гъстата мъгла,
превръщам се във прах и нежна птица,
жестоката ми огнена съдба,
пречиства все небесната зеница.
Ала дойде финалния живот,
дослучи се единната ни цялост,
припомних си, че още съм пилот,
в прегръдката на общата ни младост.
Откраднах си частичка от духа
на неговата сила сред Всемира,
а после продължих след мъдростта,
един за друг надеждата спасила.
Тъй днес го гледам тиха отдалеч
редя му думи и му пращам вечност,
трептя непоклатима като свещ,
във източно прозрачната безбрежност.
А той ме чува и ми праща вест,
водата ми нашепва все от него,
пресътворена общата ни чест
начупва старото кармично его.
И бавничко напредваме в нощта,
а в дните сме забързани и с вяра,
защото все ни води любовта,
а аз съм след четирдесет и цяла.
Досбъдва се космичния закон
тъй пак от мене Изворът потича,
понася се към бъдещето стон,
че вечен ще е който ме обича.

29.07.2022г.
Елица

На една неизживяна в младостта любов:)

Понякога трябва да мине много време, за да се случи нещо,
защото всяко нещо се случва, като му дойде времето,
нито по-рано, нито по-късно, Вани! Прегръщам те! :)

Eли

Харесвам поезията ви.Редовно чета блога.