Постинг
28.02.2021 10:26 -
Тук
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2708 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2021 10:27
Прочетен: 2708 Коментари: 12 Гласове:
18
Последна промяна: 28.02.2021 10:27
Гроб до гроба, гроб до гроба.
И упойващ дъх на пръст.
Тук на всякаква тревога
й е сложен вечен кръст.
Под конец е всяко име -
с две години, с образ блед.
Тук и живият щом мине,
осъзнава що е ред.
И успява да си каже:
"Няма как. Ех, няма как..."
Тук се примирява даже.
Тръгва. И забравя пак.
И упойващ дъх на пръст.
Тук на всякаква тревога
й е сложен вечен кръст.
Под конец е всяко име -
с две години, с образ блед.
Тук и живият щом мине,
осъзнава що е ред.
И успява да си каже:
"Няма как. Ех, няма как..."
Тук се примирява даже.
Тръгва. И забравя пак.
Бог да ги прости всички наши,които сме изгубили! ...
цитирайshtaparov написа:
Бог да ги прости всички наши,които сме изгубили! ...
Тежка и тъжна е смъртта на близък...
цитирай
4.
анонимен -
Великолепно стихотворение!
...
28.02.2021 12:10
28.02.2021 12:10
Великолепно стихотворение!
Просто и искрено.
цитирайПросто и искрено.
5.
tocco -
Дай дотогава да се отдадем
28.02.2021 13:14
28.02.2021 13:14
на наслади бе, Ванче! Какво ще кажеш?
цитирайmt46 написа:
Тежка и тъжна е смъртта на близък...
анонимен написа:
Великолепно стихотворение!
Просто и искрено.
Просто и искрено.
tocco написа:
на наслади бе, Ванче! Какво ще кажеш?
Бъдете здрав!
Дори и там няма ред.
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
цитирайИма болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
И добре, че забравяме - да можем да продължим. До другия път. До сетния път. Впрочем поне тогава тъгата и болката ще са ни спестени:)
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
цитирайХубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
katan написа:
Дори и там няма ред.
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
Има болка. Има мъка. Има спомени ...
Бог да Ги прости!
но... Описаното в стихотворението е преживявано всеки път, когато отида на гробищата. Покой и ред в този покой. Както е подредено гробището, така е подредена и природата. Нея не я интересуват нашите Болки, мъки и спомени. С изначалния си ред, тя е много над тях.
donchevav написа:
И добре, че забравяме - да можем да продължим. До другия път. До сетния път. Впрочем поне тогава тъгата и болката ще са ни спестени:)
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
Хубаво стихотворение - красиво и в мъката. Лее се като песен тъжачка - просто и ясно, логично - като смъртта... И това "тук"... много добре намерено заглавие.
Поздравления, Ваня!
За малко успявам да се примиря с това мое - няма как, ех, няма как... И поразително бързо го забравям. Предполагам, че бързо се включва невидима защита. На 27 февруари майка ми щеше да бъде рожденичка и да ни посрещне, както само тя умееше. Уви, за първи път в живота ми това не се случи. И занесох цветята на гроба й, а там... ме чакаше това стихотворение.
Благодаря ти!
Търсене