Постинг
08.08.2020 11:22 -
Да имам
Загубих се - трупах тревоги,
и грижи, и призрачен страх,
и глухи, безлични посоки...
Загубих се бавно сред тях.
Насред хипнотичното "Трябва!"
поредния дълг да платя -
и друго да сложа край хляба,
и още, и още неща...
То просто така е прието,
така е било и преди -
затисне ли те битието,
не вдигаш нагоре очи...
Но някъде, някога, някак,
цял миг свобода си спестих!
И скътах си го за нататък -
за слънце, за вятър, за стих...
Събрах си и още - да имам -
за радост, усмивка и смях...
Загубя ли се - да намирам
и смисъл, и себе си в тях.
"Да има!" - така казваше и баба ми. И трупаше юргани и китеници за зестрата ми, лук и картофи - за зимнина, дребни пари от символичната си надница на полето - за черни дни. Усмихвах й се неразбиращо, но с времето станах и аз като нея - щастлива съм, когато онова, което обичам, се окаже в повече от очакваното, и трупам - до има!:) Но другите неща, като един типичен Стрелец, искам тук и сега. Радост и смях, миг свобода - не, не ги спестявам, трябват ми днес точно заради тегобите на битието. Въпрос на оцеляване са ми. А ти си щастливка, ако можеш да си оставиш за после - чудесна стратегия си намерила! И визия за бъдещето, "за слънце, за вятър, за стих". Много ми хареса!
Поздрави, Ваня!
цитирайПоздрави, Ваня!
Много красива изповед,художествено обоснована! :)
цитирайdonchevav написа:
"Да има!" - така казваше и баба ми. И трупаше юргани и китеници за зестрата ми, лук и картофи - за зимнина, дребни пари от символичната си надница на полето - за черни дни. Усмихвах й се неразбиращо, но с времето станах и аз като нея - щастлива съм, когато онова, което обичам, се окаже в повече от очакваното, и трупам - до има!:) Но другите неща, като един типичен Стрелец, искам тук и сега. Радост и смях, миг свобода - не, не ги спестявам, трябват ми днес точно заради тегобите на битието. Въпрос на оцеляване са ми. А ти си щастливка, ако можеш да си оставиш за после - чудесна стратегия си намерила! И визия за бъдещето, "за слънце, за вятър, за стих". Много ми хареса!
Поздрави, Ваня!
Поздрави, Ваня!
в хубави спомени, та да си ги имаме, когато пак ни налегнат грижите и тревогите. Не знам как е при другите, но аз и ред не мога да напиша, ако се поддам на тази страшна безпътица от нервно напрежение, каквато може да бъде съвременния ни живот. Буквално се усещам смазана под нея, загубена, обезличена...
Радвам се, че ти е харесало!
Благодаря!
shtaparov написа:
Много красива изповед,художествено обоснована! :)
Търсене