Постинг
23.11.2018 12:34 -
Промяната
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3494 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2018 12:19
Прочетен: 3494 Коментари: 8 Гласове:
16
Последна промяна: 27.11.2018 12:19
Маскирана с делнична дрешка
в невидима част от средата,
стоеше съдбата човешка,
напълно със сивото слята...
Тя чакаше хитро човека,
изплела със своята кука
от грешки възможна пътека,
която го водеше тука...
Решила бе да го погуби -
грижливо подготвила плана -
и с всичките свои заблуди
той падаше право в капана...
Защо ли изобщо го има -
да крета така без промяна...
Тя искаше да е значима -
да бъде съдба, но... голяма...
Но странно, той дойде затичан -
капанът й бързо подмина...
А тя го последва различна -
завинаги друга... Смени я...
Много интересна гледна точка.
цитирайrosiela написа:
Много интересна гледна точка.
Кой кого? Тя ли нас, ние ли нея?
Все пак не сме само играчки, и от нас нещо зависи - какъв смисъл би имало иначе...
Човекът и Съдбата. Интересна тема и още по-интересен ракурс. Съдбата, недоволна от Човека, озлобена и отмъстителна. И Човекът - нехаен към капаните, които тя му препречва, готов при нужда да я смени с нова, по-добра Съдба. Антропоцентризъм в чист вид, хареса ми!
Един въпрос: Защо Съдбата е недоволна - защото е съдба на безличен и сив човек или защото човекът в стремежа си да бъде господар на своята съдба, я поставя в сиво, безлично положение? Второто ми харесва повече:)))
Поздрави, Ваня!
цитирайЕдин въпрос: Защо Съдбата е недоволна - защото е съдба на безличен и сив човек или защото човекът в стремежа си да бъде господар на своята съдба, я поставя в сиво, безлично положение? Второто ми харесва повече:)))
Поздрави, Ваня!
Финалът ми хареса много!
И цялото стихотворение, но финалът е един път.
Точно така и трябва, ние да променяме съдбата си към добро!
Поздрави, Ваня!
цитирайИ цялото стихотворение, но финалът е един път.
Точно така и трябва, ние да променяме съдбата си към добро!
Поздрави, Ваня!
donchevav написа:
Човекът и Съдбата. Интересна тема и още по-интересен ракурс. Съдбата, недоволна от Човека, озлобена и отмъстителна. И Човекът - нехаен към капаните, които тя му препречва, готов при нужда да я смени с нова, по-добра Съдба. Антропоцентризъм в чист вид, хареса ми!
Един въпрос: Защо Съдбата е недоволна - защото е съдба на безличен и сив човек или защото човекът в стремежа си да бъде господар на своята съдба, я поставя в сиво, безлично положение? Второто ми харесва повече:)))
Поздрави, Ваня!
Един въпрос: Защо Съдбата е недоволна - защото е съдба на безличен и сив човек или защото човекът в стремежа си да бъде господар на своята съдба, я поставя в сиво, безлично положение? Второто ми харесва повече:)))
Поздрави, Ваня!
и стара, стара, колкото светът и човекът в него ... Трудничка и доста голям залък, като тема за стихотворение :) Не съм много доволна от резултата - исках повече драматизъм при срещата им...
Прочетох нещо тези дни и ми се загнезди в ума тази идея. Всъщност, ако се замислим идеята за Човекът и Съдбата е проекция на големия философски въпрос за Съзнанието и Битието - кой е определящ, кой е водещ?
На въпроса ти - явно твоя антропоцентризъм е по-голям от моят, щом предпочиташ втория вариант. На мен обаче той не ми звучи реалистично. Моят е първият - сив и безличен човек със сиво и безлично съществуване и съдба, която иска да е различна, "голяма" съдба на голям Човек. И понеже не иска повече да е малка, решава, че е по-добре да погуби и него, и себе си, но да не води повече това безсмислено, страхливо съществуване.
Но изненада - човекът все пак се е поучил от грешките си, осъзнал заблудите си и успява да прескочи капана й, а с това и сам да промени съдбата си. Вярвам, че имаме тази власт. Че имаме свободна воля и право на избор - може би съвсем не за всичко - ех, има и мощни обстоятелства, които ни помитат като изсъхнали съчки, но някъде, някога можем и да избираме, а с това - и да променяме...
Благодаря, Вени!
vesever написа:
Финалът ми хареса много!
И цялото стихотворение, но финалът е един път.
Точно така и трябва, ние да променяме съдбата си към добро!
Поздрави, Ваня!
И цялото стихотворение, но финалът е един път.
Точно така и трябва, ние да променяме съдбата си към добро!
Поздрави, Ваня!
най-лошото е да се оставим на течението и никога да не се съпротивляваме. Това е сигурна гибел.
Благодаря, Веси!
Какъв странен обрат,изпълнен обаче с оптимизъм- браво,подобни ситуации ми харесват!
цитирайshtaparov написа:
Какъв странен обрат,изпълнен обаче с оптимизъм- браво,подобни ситуации ми харесват!
По-важното е - дали наистина е реалистичен?
"To be, or not to be, that is the question..."
:)
Търсене