Има души със звук на камбани...
Празник настава, щом закънтят.
С бури се раждат тези - призвани
гръмко да будят целия свят...

Има и други - чанове чудни...
Горе високо смело ехтят.
Птици в небето само ги чуват -
с техните песни волно летят...

Има и тихи малки камбанки -
вятър ги духне, те зазвънят
с верния тон, но други - нахални,
ги принуждават да замълчат...

Пеят души с природен оркестър...
С повей на вятър пея и аз.
И се загубвам толкова често,
и се откривам в общия глас...

Озвучила си пространството с нови чудесни звуци! Вслушвам се - и душата ми сякаш дочува камбанния звън. Пожелавам си да има край нас повече волни чанове, по-малко зли хлопки - и възможност да слеем гласовете на своите тихи звънчета в един, да смаем с песен света!
Красиви, силни метафори! Поздравления, Ваня!

Благодаря за хубавия стих- усетих в него близки нотки,разбрах че има нещо тънко за долавяне,което не е за всеки.

Отдавна нося смътната идея за това стихотворение, но и аз не знаех какво точно исках да кажа. Нямаше я искрата. Да, много метафора, много нещо :)
След многобройни редакции дано съм се справила с наистина добрата идея...
Само да добавя, че действителността е малко по-сложна. Ние съвсем не сме само един звук - за един ден можем да "прозвучим" и като фалшива хлопка, и като малко звънче... За минута можем да сме на висотата на чана, а защо не - за миг от нас да излезе и звук на камбана...
Прегръдка, Вени! Повече верни и силни мигове!

Един твой коментар на стихотворението "На сина ми", ми даде искрата за написването на това.
Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.

Отличен съвет- успяла си в много неща,повече от това нека кажат специалистите.

Да призная само на тебе - зор видях с това стихотворение :)

Това би могло да се редактира:
"Рядко се раждат тези призвани
с звън да събуждат целия свят..."
"Рядко се раждат тези - призвани
звънко да будят целия свят..."

Аз не спирам да го мисля и постоянно да го променям. Прав беше, като ми каза - някои стихотворения по-трудно се пишат.

Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.

има ли такъв момент на...„чиракуване“
кажи ми честно...
да взема и аз , да се по-уча на ..поезия..
усмивка,мила ваня..

Повярвай ми, писането на поезия е много, много трудно... Поради това и се възхищавам на всеки Майстор.
Обща заблуда е, че хората се раждат научени. Могат да се родят с искра , но да я разгорят е въпрос на много, много труд, упоритост, огромно желание...
Затова и уважавам всеки, който пише истинска поезия, независимо дали ми допада, /като на читател/ написаното.
Римуването съвсем не е поезия. От него до нея има дълъг път и на мнозина не им е писано да го извървят - дали поради липса на искра, или поради нежелание за усилие... трудно е да отговоря. Сигурно при всеки е различно.
Аз пък много я уважавам скромността :)

Ех, Ваня!
Разбуни нещо в душата ми с тези камбани, чанове, камбанки ...
Върна ми спомени и надежди!
Благодаря ти!

Убедена съм, че спомените са хубави, а надеждите... те винаги са за нещо хубаво.
Много се радвам! :)