Мое мило голямо момиче,
първа сбъдната моя мечта,
и урок по какво е "обичам",
с гръм и трясък, разбъркал света...

Аз те исках така...-  по учебник -
на теория лесна бе ти...
Но съдбата е всъщност вълшебник -
по незнайни завои лети...

Ти дойде и помете представи,
че животът е детска игра.
И магия ли с мене направи... -
станах по-търпелива, добра...

Не разбрах кой кого възпитава -
/май ти повече мен със замах../,
в непрестанна и трудна промяна
сред вихрушка от сълзи и смях...

Като мен, но и много различна,
ти порасна до своя урок -
днес се учиш какво е "обичам",
като майка, създала живот...

прекрасно е!

Написах го като подарък за дъщеря си. Тя ми каза, че се е разплакала... Това е достатъчно за мен.

Знам, аз ти изпреварих с внучето. Моето е вече на 3 месеца :) Да са ни живи и здрави децата, другото е суета и гонене на вятъра.
Поздрави!

аз съм мноого много щастлива и децата също...

Знаеш как е - родител ли си... децата винаги са на първо място. А радостта да имаш внуче е огромна! :) И моите деца са много щастливи - хубава промяна е това :)

Много мъдър стих си написала – с философска дълбочина...
Здрави и щастливи бъдете всички! :)

Дай ми на мен да философствам :)
Опитах се, според възможностите си, разбира се, да пресъздам същността на майчинството.
Избрах първото си дете, защото точно с него става онзи прелом, който превръща момичето в майка с всички онези промени...

Страхотно е,чудесно- ти си възпитана както си трябва но не е лошо тя да те "превъзпита" още малко по своя си вкус,за да ти припомни младежките дни!

голямо превъзпитаване падна през годините...
Но, различни сме, макар и еднакви - съвсем други бяха нейните младежки дни. Аз вярвам в хората-уроци. Най-големите уроци, са децата ни. Често са и изпитания...

Разкош - феерия от знаци, образи, идеи, но няма да се изкуша да ги коментирам, защото са прави колегите - пред здравето и щастието на децата ни всичко друго е без значение, то е и нашето най-голямо щастие, смисълът на живота ни! Здраве и благословение на цялото ви увеличаващо се семейство! Прегръщам те!

Да са живи и здрави всички деца, и малки, и големи...
Поздрави, Ваня!

"И магия ли с мене направи... -
станах по-търпелива, добра..."

Магията на живота и обичта!
Помага... и стихове да пишем. :)

ванче, ванче..мислих, че поне ти имаш характер..уви..
извини ме още веднъж..

Обичам коментарите ти. Когато ми дойде спонтанно идеята за стихотворение за сина ми, дъщеря ми се пообиди - защо за нея няма :) И аз най-сетне се стегнах и написах. Децата не бива да се делят, дори и в стихотворенията... Благодаря, Вени! Да, децата са смисъл. Може да откриваме и друг смисъл, и дори е нужно да го правим, но... ако децата имат проблем, всичко останало изчезва... Така че най-важното е те да са добре.

Те са нашето продължение, и както бях чела в едно друго стихотворение, преди години: "Нашата стъпка нагоре."

да, но спокойно можем да обичаме и без да пишем стихове :)

добре е да казваш по-конкретно какво имаш предвид, а не да ме караш да гадая. Изтритият ми коментар ли имаш предвид? Да допусна, че - да.
Изчезна твоят първо - помислих, че си го изтрила /после се сетих, че беше анонимен и може и сам да е изчезнал/. Моят отговор увисна в нищото и поради това го махнах. Ако искаш напиши пак, каквото беше написала, а аз пак ще ти отговоря. Мнението ми не се е променило.

беше бъг в с/мата..
не обичам да досаждам с..лепкави препирни..в стил.Семьоноффци
знаеш, че те познавам и уважавам истински!!
доказала си се....
още веднъж, поздрави и много щастие ви пожелавам..

Поздрави и щастие и за теб, и твоите деца!