Обичам думата "не знам"
и сгушеното в нея любопитство,
готово със младежки плам
да търси отговорите на всичко.
И чувствам - с всеки нов въпрос -
съмнявам се във стара, тясна мярка
със "знам" застанала на пост,
и вкарала света и мен във рамка.
А после с нова свобода
и с нови отговори пак наново,
дори и само на шега,
дори и само с мисленото слово -
аз мога да сменя света -
от зли, добри да станат всички хора,
със богове да ги сродя,
или със птици, литнали в простора...
След туй с тъга да разбера,
че и прекрасното ограничава.
И пак с душа и във ума 
да търся зърно в купища от плява...
Не знам..., но знам, че ще сгреша
дори и да помисля: "Вече зная!"
Това ще значи да реша - 
пределът е достигнат, следва...края... 

Ваня отново ни поднася нещо прекрасно и дълбоко смислено.

Няма как да знаем всичко... Дано да си добра в незнанието!.... :)

Благодаря, г-н Железов! Високо ценя Вашата оценка.

Съмнявам се дори в това, което съм сигурна, че зная. Не знам дали съм права, но не мога да си представя смисъла на живота без съмнението - та той ще се загуби... :)
Ей го на - изобщо не знам какво е това - да съм добра в незнанието... :) Може би да се стремя към знание.

Докато търси храна за ума си, човек е жив - и аз вярвам в твоята истина, Ваня. Съмненията във всяка "стара, тясна мярка", жаждата за знание, поривът към откривателство са сред върховните човешки добродетели. Макар че в последно време много хора взеха да застъпват библейската максима, че "който трупа познание, трупа печал". По-здравословно се оказва да бъдем сред "нищите духом":)))
Мъдри стихове - поздравления, Ваня!

Ех, Вени, какво е човекът, стигнал предела си... Свършен човек. За какво му е да живее, когато вече нищо не може да го изненада, замисли, промени...
А "блажени са нищите духом" може и така да се тълкува: блажени са тези, които знаят, че не знаят... А нещастни са тези, които са си въобразили, че всичко вече са узнали :)

Смирението/и нищоправенето/ са..трудни добродетели..
и ,всички пътища си приличат..те не водят до никъде..
не разбрах многоо, за какви„низши духом„ намеква
така радостно..колежката..
но, всеки вижда различно,тва е сигурно..
прекрасна Пролет ви желая, при нас е ..лято..25С..
юлия

Привет, Юлия! И в Родината е чудна пролет :) Поразвали се за кратко, но зимата е вече категорично в миналото.

Обобщен шедьовър на Сократовата сентенция: "Аз знам, че нищо не знам"
Може би не съвсем е подходяща за тук, но търсейки истаната, ние винаги се съмняваме. И трябва да се съмняваме.
И дори и на предела, човек с чиста душа и бистър ум, казва: Знам, че ми се живее!
Поздравления, Ваня!
Прекрасно стихотворение!

Ваня,
поздравявам те с два цитата из "Апропо", алманах за хумор и сатира на народите, издаван преди от Домът на хумора Габрово.

"Читателю,
[...]
Сега когато цялата земя е на кръстопът, искаме да и предадем своя опит.
Усмихвайте се! Превратностите ще отмината, а усмивките на Хитър Петър и Настрадин Ходжа ще останат.
[...]
Световната икономика се стреми да ликвидира хроничното недояждане (Не вярвайте – пропагандааааа). Сетовният хумор трява да ликвидира хроничното недосмиване. (А дано!)"
За “АПРОПО”, Тодор Динов

Който пее, зло не мисли. Който мисли, не му е до песен.
Всички за един. Ето ме!
Колелото на историята беше в ред. Криви бяха осите.
“И аз сит, и агнето цяло!” – каза вълкът, като изяде овчаря.
Продаде душата си на дявола срещу билет от рая.
/Афоризми от Милован Витезович/

Радвам се, че направи връзка със сентенцията на Сократ. Тя непрекъснато ми беше в главата, докато го писах. Дълбоко вярвам в нейната истинност.

Наистина е свобода - по най-различни начини. Излизаш от рамка и почваш начисто :)
Благодаря за цитатите! Свежи са :)

Браво- страхотно е,а в познанието никога не може да бъде достигнат предела- винаги има още и още!

Здравей, Ваня. Добре е да се казва "не знам", но да бъде последвано от четене и търсене на информация. По-често след казване на "не знам" следва оттегляне от въпроса и незаинтересуваност.
Поздрави!

И добре, че е така, нали :)

За съжаление, има много такива случаи..., и е жалко за тях.
Учението е достоен смисъл на всеки живот.

Направо се радвам,че е така- по тази причина остава нещичко и за нас,не само за великите
откриватели! :))

аз мога да сменя света -
от зли, добри да станат всички хора,
със богове да ги сродя,
или със птици, литнали в простора...

ето това е и моето кредо.
Поздрави, Ваничка!

Не, нещичко, много остава, ама много, много :)

Ех, Веси, то "и прекрасното ограничава"... Неуморно трябва да "търсим зърно в купища от плява" :)
Прегръдка, Веси!

Браво- много е тонизиращо да го чуя от твоите уста!

в гърдите да се биеш: "Зная!" Незнаещия ще научи, знаещия ще забрави.