" - Чакай, моля те, поспри!
Накъде ли бързаш ти...
Всяко жизнено начало
все към края е вървяло...
Ти участваш във игра
не по твои правила.
И си вързан със верига -
тя до свобода не стига...
Честно казано, си роб
на парите в своя джоб,
а пък тленното ти тяло
ръководи те изцяло..."

Тъй говореше скептик
или може би циник.
Спореше със оптимиста, 
и със мисълта му чиста:

" - Чух те, а сега мълчи!
Колко мрачно гледаш ти
в черното си огледало -
виждаш край, а не начало...
Как ще чувстваш свобода,
щом заключваш си ума
със верига само твоя? 
Тежък с нея е двубоя...
И защо забравяш Бог?
С нас е в този монолог.
Ако вярата е жива,
смисъл винаги ще има..."

Слушам тези гласове
от различни светове...
Странно в мен звучат събрани -
едновременно са прави...

 

"Тъй говореше скептик
или може би циник.
Спореше със оптимиста,
и със мисълта му чиста:"

Ваня, много интересна човеко-поетична беседа-монолог споделяш. :)

разговорих се сама със себе си е си казах - запиши, де, запиши!... :)

Благодаря ти за песента! Бях я забравила и я изслушах с усмивка и спомен от едно друго, различно време :)

И най-вече да се слуша музика - хармонията на света. :)

забавно е да се живее :)

Да,
забавно е да се живее :)

Прави са и двата гласа - човек е роб на парите и на тялото си, живее, за да умре, и все бърза, бърза - към един предизвестен край. Но ако отворим ума си за онова, което не се купува с пари, ако слушаме по-често сърцето си, ако приемем Бог в душата си - можем да постигнем оня баланс, който ще ни даде вътрешен мир, смисъл и хармония в живота ни.
Възхищавам се на лекотата, с която поставяш сложни философски и общочовешки проблеми, при това толкова поетично, така живо, образно, красиво. Поздравления, Ваня!

Въпроси, упреци, размисли...
И вярата в Бог или в силата, която определя правотата човешка.
Звучи песенно, тактувано,
сякаш съдбата те носи по невидимите релси на живота.
Поздрав!

за пълното разбиране и добрите думи!
Тези проблеми непрекъснато са в мен - наблюдавам ги, анализирам ги, доколкото ми позволяват силите. И не ми се виждат сложни - просто ги записах по правилата на поезията.
Да, тези двамата са мои постоянни спътници и често ми изглеждат едновременно прави :)

всички сме на тези релси. Радвам се, че съм се справила :)

Браво- чудесно е,та и поучително даже!

на какво те е научило... Аз само констатирам едновременното наличие на две противоположни житейски философии в един човек - мен.

Поучението е за някои хора,които рядко се сещат за Бог а също и за тези,които не вярват че понякога може да има повече от една истина. Това не се отнася за историята- там истината е само една а се отнася за гледните точки,поне според мен.

Да, прав си. В търсещия човешки дух го има и тъмното, и светлото, и колкото и да е странно, ги има едновременно. Без да си давам сметка до твоя отговор, в това стихотворение съм продължила идеята от предното, в което завършвам:
"Не знам, но знам, че ще сгреша
дори и да помисля: Вече зная!
Това ще значи да реша -
пределът е достигнат, следва края..."

Дори и на светлата страна да спреш и да останеш само там, къде му е развитието...

Имаш право- ако останеш само там,развитието ти става дискусионно :)) Звучи парадоксално,но е факт.

оптимиста с песимиста - вътре в нас и вън край нас. Дуализмът ще изглади.