Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 17:02 - Само се вслушай...
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 257 Коментари: 10 Гласове:
19

Последна промяна: 19.09 14:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Има души със звук на камбани...
Празник настава, щом закънтят.
Рядко се раждат тези - призвани
звънко да будят целия свят...

Има и други - чанове чудни...
Те нависоко смело ехтят.
Птиците горе само ги чуват -
с техните песни волно летят...

Има и малки, скромни камбанки...
С тихи звънчета вярно звънят...
Хлопки фалшиви, шумни, нахални
ги принуждават да замълчат...

Пее светът...Край мен е оркестър.
Тихо със него пея и аз...
И се загубвам толкова често,
и се откривам в общия глас...



Тагове:   звук,   души,


Гласувай:
19
0



Предишен постинг

1. donchevav - Озвучила си пространството с нови ...
16.09 22:13
Озвучила си пространството с нови чудесни звуци! Вслушвам се - и душата ми сякаш дочува камбанния звън. Пожелавам си да има край нас повече волни чанове, по-малко зли хлопки - и възможност да слеем гласовете на своите тихи звънчета в един, да смаем с песен света!
Красиви, силни метафори! Поздравления, Ваня!
цитирай
2. shtaparov - Благодаря за хубавия стих- усетих в ...
16.09 23:06
Благодаря за хубавия стих- усетих в него близки нотки,разбрах че има нещо тънко за долавяне,което не е за всеки.
цитирай
3. vania23 - Благодаря, Вени, за хубавия коментар!
17.09 08:57
Отдавна нося смътната идея за това стихотворение, но и аз не знаех какво точно исках да кажа. Нямаше я искрата. Да, много метафора, много нещо :)
След многобройни редакции дано съм се справила с наистина добрата идея...
Само да добавя, че действителността е малко по-сложна. Ние съвсем не сме само един звук - за един ден можем да "прозвучим" и като фалшива хлопка, и като малко звънче... За минута можем да сме на висотата на чана, а защо не - за миг от нас да излезе и звук на камбана...
Прегръдка, Вени! Повече верни и силни мигове!
цитирай
4. vania23 - Ангеле, моля!
17.09 09:03
Един твой коментар на стихотворението "На сина ми", ми даде искрата за написването на това.
Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.
цитирай
5. shtaparov - Един твой коментар на стихотвор...
17.09 18:56
vania23 написа:
Един твой коментар на стихотворението "На сина ми", ми даде искрата за написването на това.
Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.

Отличен съвет- успяла си в много неща,повече от това нека кажат специалистите.
цитирай
6. vania23 - Един твой коментар на стихотвор...
17.09 19:05
shtaparov написа:
vania23 написа:
Един твой коментар на стихотворението "На сина ми", ми даде искрата за написването на това.
Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.

Отличен съвет- успяла си в много неща,повече от това нека кажат специалистите.


Да призная само на тебе - зор видях с това стихотворение :)
цитирай
7. mt46 - Поздрави, Ваня!
17.09 19:44
Това би могло да се редактира:
"Рядко се раждат тези призвани
с звън да събуждат целия свят..."
"Рядко се раждат тези - призвани
звънко да будят целия свят..."
цитирай
8. vania23 - Много добра идея, Марине!
17.09 19:54
Аз не спирам да го мисля и постоянно да го променям. Прав беше, като ми каза - някои стихотворения по-трудно се пишат.
цитирай
9. milady - :)) много си скромна..тва не ми харесва/извини ме..за кой ли път..
17.09 23:23
Поет, който ме учеше как се пише, ме посъветва - не казвай всичко, остави читателя да се досеща. Дано това да съм успяла да постигна тук.

има ли такъв момент на...„чиракуване“
кажи ми честно...
да взема и аз , да се по-уча на ..поезия..
усмивка,мила ваня..
цитирай
10. vania23 - Има и още как, Юлия...
18.09 06:17
Повярвай ми, писането на поезия е много, много трудно... Поради това и се възхищавам на всеки Майстор.
Обща заблуда е, че хората се раждат научени. Могат да се родят с искра , но да я разгорят е въпрос на много, много труд, упоритост, огромно желание...
Затова и уважавам всеки, който пише истинска поезия, независимо дали ми допада, /като на читател/ написаното.
Римуването съвсем не е поезия. От него до нея има дълъг път и на мнозина не им е писано да го извървят - дали поради липса на искра, или поради нежелание за усилие... трудно е да отговоря. Сигурно при всеки е различно.
Аз пък много я уважавам скромността :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 179137
Постинги: 126
Коментари: 1632
Гласове: 4749
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930