Постинг
05.07.2021 11:44 -
Доказателство
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1673 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2021 11:46
Прочетен: 1673 Коментари: 3 Гласове:
18
Последна промяна: 05.07.2021 11:46
Пристъпвам плахо по паважа
на казаното преди мене.
И искам нещичко да кажа,
докато още имам време.
Да можеше да е различно,
и само с мои силни думи!
Но казано е вече всичко.
И то добре. От много други.
Отеква старото им слово,
вградено с векове по пътя,
а аз повтарям го отново,
където, както и да стъпя...
Но с плахи стъпки по паважа,
докато още имам време,
аз все пак искам да докажа,
че ето - има ме и мене!
на казаното преди мене.
И искам нещичко да кажа,
докато още имам време.
Да можеше да е различно,
и само с мои силни думи!
Но казано е вече всичко.
И то добре. От много други.
Отеква старото им слово,
вградено с векове по пътя,
а аз повтарям го отново,
където, както и да стъпя...
Но с плахи стъпки по паважа,
докато още имам време,
аз все пак искам да докажа,
че ето - има ме и мене!
Паваж или калдъръм, под нас всичко е постлано с черни и бели, и сиви, и цветни камъчета от грижливо редени или просто захвърлени някога от някого думи. Вървим по тях и ги следваме, препъваме се, спираме и пак продължаваме, и пак ги следваме - като широк, магистрален път, като завет. Но всеки си има и своята малка пътечка, своята тясна, плаха следа, която оставя с думите и делата си. Не може всичко да е вече изречено, да е написано и сътворено, щом съществуваш и ти - твоята плетеница от чувства, тъй уникални като душата ти, твоите думи по вятъра, които времето ще укроти и изрони в дребна сипица по вековния калдъръм. И едно по-едро камъче да остане, пак си е заслужавало. А ти трупаш своите камъчета, Ваня, не се съмнявай в това! Успех ти желая, приятелко!
цитирайdonchevav написа:
Паваж или калдъръм, под нас всичко е постлано с черни и бели, и сиви, и цветни камъчета от грижливо редени или просто захвърлени някога от някого думи. Вървим по тях и ги следваме, препъваме се, спираме и пак продължаваме, и пак ги следваме - като широк, магистрален път, като завет. Но всеки си има и своята малка пътечка, своята тясна, плаха следа, която оставя с думите и делата си. Не може всичко да е вече изречено, да е написано и сътворено, щом съществуваш и ти - твоята плетеница от чувства, тъй уникални като душата ти, твоите думи по вятъра, които времето ще укроти и изрони в дребна сипица по вековния калдъръм. И едно по-едро камъче да остане, пак си е заслужавало. А ти трупаш своите камъчета, Ваня, не се съмнявай в това! Успех ти желая, приятелко!
Зачудих се - защо пиша? Начин е да се самозаявя. Да кажа на света - хей, хора, тука съм, има ме!
Силно и красиво- поздравления!
цитирайТърсене