Нервно време на дребни надежди
в мен пресуква конец от тъга.
И нарежда - от сивите прежди -
цветно щастие да изплета.

Имам само кълбета тревога,
а и също - за утрешен страх.
Да си спомня - изобщо не мога -
как щастливо преди ги плетях.

А скъперник по нрав е ноември -
скрил е всичката си синева,
и треперят ръцете от нерви,
а е нужна тук сръчна ръка -

да издебне поредна въздишка,
и от свъсено тъжно небе -
да открадне най-синята нишка -
та със другите да я сплете...  

Ще се радваме да четем и прочетем още и още написани он Вас подобни съдържателни и хубави стихове...
Поздрави:Ок

Когато мога. Кълбетата тревога, страх, конеца тъга доста ми пречат.

Макар и тъжно...
Пожелавам ти радостни и светли кълбета, които да греят щастливо.
Бъди здрава!

Спор няма - и небесният, като всеки друг майсторлък, се краде, а останалото си го имаш - талант като необятно синьо море и небе над теб, в което синьото никога няма да свърши!
Поздравления, Ваня!
Пожелавам ти да намериш най-цветни, щастливи емоции в сивия, но добър месец ноември!

Дай Боже! Дано!

Много ми идва нагнетената негативна емоция на нашето време, Вени. Натежава ми и ме преземява прекалено...

Mnogo e maistorsko- spor niama!

"Блажении плачещите, защото те ще се утешат". А също и гладните, и жадните за правда, които - ще се наситят. Писано е...
Но все по-често питам /Го/: дали вечно гладните и жадните, и - вечно плачещите ...
са по-по-най-старателните ученици в Словото /Му/?...
Ведра да си, Ваня!

Да, има резон във въпроса Ви.

Имаш и моите почитания Ваня
Аз лично ти станах фен след поетичното споделяне, достойно за истински поет "Не сме поети..!", и след коментарното ти споделяне че душевно сами  "трябва  да харесваме това което сме написали!"!
   Стихът ти ми предизвика толкова много размисли, следващи "'синята нишка"з че се бях отказал да ги коментирам безпомощно в дълги коментари...  особено страхуван от хейтърска оценителност която да ти развали постинга!
   Сетих се благодарност, че се размислих да ти отговоря с "Душевност инвестирана във стих..." с поанта "Вдъхновени, чули израза ми в песен, Поезия ще е, ако е Изкуство...", и чак примирено прикляквам в очакване на неразбиране...
    Но преди малко, търсейки някакви други мои спомняли резолюции попаднах на нещо споделено, което с честен равноделен християнски кръст, отляво надясно и и обратно, нямам спомен да съм писал... " Тъкачи сме!" ( 20.03 08:08)....
Мислите ни нишки са градивни,
тъкани творчески, идейни.
А словрсно сплетени единни,
са в жива тъкан сътворени.

А тъкан груба или фина,
облякла в Слово Дух и Вяра,
идейно в мрак или ефирно,
с мислите споделя ни с Всемира.
-------
Това което сам си изтъчеш,
духът си с него ще покриеш!
На мрак ли ще го обречеш,
или отново ще се преоткриеш?
    Всички, изтъкани позитивно, с добро отношение и Любов, влагаме нишката на своята шарка в живота си, както и на тези които обичаме...
   Така че, е приеми моите истински и откровени почитания и пожелания за... това, с което с което все мечтаеш ивъзнамеряваш да Си, и с което се пожелаваш, позитивна, но извоювано ксподелено с приятели, и с емпатия да Бъде,..
   Лекс

Радвам се, че съм те заинтригувала и предизвикала размисли... Какво по-хубаво от това? :) Ти си интересен човек - само колко оригинално и необичайно се изразяваш... Харесва ми нестандартния ти поглед. Много ме впечатли този стих:
Това което сам си изтъчеш,
духът си с него ще покриеш!
На мрак ли ще го обречеш,
или отново ще се преоткриш?

Страхотно!