Постинг
27.02.2020 12:00 -
Аз съм
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3116 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2020 17:45
Прочетен: 3116 Коментари: 5 Гласове:
19
Последна промяна: 27.02.2020 17:45
Аз съм кротката. Аз съм добрата.
Аз подухвам с ветреца от юг.
И щом заедно стоплим земята,
ставам капка вода от капчук.
Аз треперя в небето - смутено -
като перлено-сива зора.
Чакам слънцето - с изгрев в червено
да посрещнем отново деня...
Аз копнея да съм в океана,
и макар да съм само река -
устремена, бълбукащо-няма -
неотклонно към него тека...
Аз съм нежния пролетен облак
на разцъфнало в бяло дръвче.
И топя се от жаркия поглед
на пчелицата с нрав на момче...
Аз съм вечното женско начало.
Аз съм чувство - копнеж за любов...
И щом с мъжкото слея се в цяло,
нейде горе усмихва се Бог...
Прекрасно е.
цитирайrosiela написа:
Прекрасно е.
Страхотно е- браво,изпълнено с ритмичен оптимизъм!
цитирайМного ми хареса размахът, с който си нарисувала това "съм"- от земята до небето и до океанското дъно, през годишните сезони, през човешките страсти - в изначален копнеж, в божествен устрем, в сакрално сливане с мъжкото начало... Поздравления, Ваня!
цитирайshtaparov написа:
Страхотно е- браво,изпълнено с ритмичен оптимизъм!
Бях сигурна, че ще ти хареса.
donchevav написа:
Много ми хареса размахът, с който си нарисувала това "съм"- от земята до небето и до океанското дъно, през годишните сезони, през човешките страсти - в изначален копнеж, в божествен устрем, в сакрално сливане с мъжкото начало... Поздравления, Ваня!
Исках да напиша за жената, но идеята беше смътна. Радвам се, че една вечер от нищото се появи първия куплет. Затаих дъх и го продължих. Ние хората само повтаряме природата. Тя непрекъснато ни дава ненатрапливи уроци - жалко, че не ги забелязваме. Какво е женското начало без мъжкото? И прочие въпроси :)