Постинг
18.01.2020 14:13 -
Състезателна писта
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 856 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2020 18:41
Прочетен: 856 Коментари: 2 Гласове:
24
Последна промяна: 18.01.2020 18:41
Този бесен часовник
вечно цъка проклет! -
Сякаш древен виновник
дал е "Старт!" с пистолет. -
И светът се е втурнал -
от уплахата блед -
вече мъничко луднал -
все напред и напред...
И в безкрайна щафета
всеки бивал сменен,
щом започвал да крета -
болен, стар, уморен...
За да може да бяга,
гонен от бесове,
без да вижда финала,
този свят с векове...
Бягам в мъничка писта.
Блъска мойто сърце...
Друг ще ми я поиска,
миг преди то да спре...
Да се чувстваш в живота като на състезателна писта:) Права си, непрекъснато се съизмерваме с другите, състезаваме се, падаме, ставаме, печелим, губим - и бързаме отново напред, към други състезания - в работата, в семейството, с другите и със себе си. И не смеем да спрем, не отдъхваме нито за миг от страх някой да не ни задмине и да хукне в нашата писта. Има и друга философия за живота, разбира се - но да не ти изкривявам идеята:)))
Отново чудесни стихове! Поздравления, Ваня!
цитирайОтново чудесни стихове! Поздравления, Ваня!
В това стихотворение е събран целият ми стрес от доживотното надбягване с времето, от вечното гледане на часовника. Потискащо усещане, че няма накъде да идеш, не можеш и да спреш, а бягаш ли, бягаш, и бягаш - до самия край...
И не само преживе ме сменят, когато се уморя да бягам - и след смъртта някой чака да заеме моята писта, за да може да бяга този свят с векове.
Тежичка тема...
цитирайИ не само преживе ме сменят, когато се уморя да бягам - и след смъртта някой чака да заеме моята писта, за да може да бяга този свят с векове.
Тежичка тема...
Търсене