Прочетен: 1424 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2019 11:33
Със нея знаем се отдавна .
Напред вървя - пред мене - тя. -
Жестоко първо ми открадна
без време родния баща.
Бях малка - тъй и не усетих,
че сменя моята съдба. -
Ковчегът, черните й дрехи -
за мене всичко бе игра...
Изчака после да се влюбя
в едно момче - съученик.
И взе го - Пламен се изгуби
в земята с подлия й трик.
Тогава питах я: "Какво си?
Проклетница ли си? Палач?"
Подмина моите въпроси
и безутешния ми плач....
А после тъй - периодично,
и с деловита рутина -
по бизнес сякаш - с нищо лично -
ще вземе близък от света...
Но напоследък зачестява -
поставя диагноза "Рак",
И сякаш, че капан затваря
с необратимо, тихо: "Щрак!"
Назад да тръгна? Няма начин. -
В живота, знаем, има ред.
И аз вървя... А тя ме чака... -
там - в неизвестното - отпред.
Всички сме смъртни - и няма ред. Но аз мисля като Роси - по-силно от смъртта е безсмъртието на човешките души. Вярвам, че силата и енергията им остават и след телесното изчезване от този свят. Нашите починали близки бдят над нас, помагат ни, радват ни се. Не се замислям как точно става това, доколко е истина - това е просто вяра. Тя прави живота ми по-лек и сетното сбогуване с близки на сърцето ми хора - по-поносимо. И в друго вярвам - че любовта е по-силна от смъртта. Но това е друга тема:)))
Отново различно стихотворение - отваря сетивата по особен начин, кара ни да се вглеждаме в света и в природния ред по един друг, по-човеколюбив начин, активира, провокира, учи. Благодаря ти, Ваня! Поздравления за поредното хубаво стихотворение!
Много пъти го хващах наново и не върви, и не върви...
Но в петък бях на поредното погребение. Гледах, гледах, чувствах, чувствах и проумях, че нищо повече не мога да кажа, освен да продължа да излагам фактите. И го завърших.
Във втория куплет казвам: "че сменя моята съдба". Как тогава ще е съдбата? И следват "ковчег", "черни дрехи"... После хората се губят "в земята с подлия й трик". Имаме "безутешен плач", "да вземе някой от света", затворен капан, диагноза рак... Във всеки куплет има препратки към смъртта.
А и нима съдбата винаги е само лоша и зловеща? Не, тя може да е и светла и хубава.
Мисля, че от ясно по-ясно е, че е Смъртта, която е на всекиго отпред.
Много ме учуди с този коментар. Може би мислено си бил другаде, когато си го чел :)