Постинг
19.08.2019 09:15 -
Образи любими
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1121 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2019 16:33
Прочетен: 1121 Коментари: 8 Гласове:
20
Последна промяна: 19.08.2019 16:33
Летят годините с хвърчило!
Не може нищо да ги спре...
Но в мене още се е скрило
безгрижно, глупаво хлапе.
То доверчиво за ръчичка
държи се... Пее: "Тра ла ла",
и някак си обича всичко
по свои детски правила...
Едно девойче пак на шлагер
танцува с влюбено момче.
И сякаш днес е оня лагер
с най-романтичното море.
То плановете пак чертае,
като прочетени в роман. -
И чуди се - какво желае -
безветрие ли?... Ураган?
А онова от мен, което
се чувства тъжно и само,
повдига поглед към небето
и пита го: " Кажи защо?!"
И още, още посестрими...
Не пет, не десет... Цял запас!
Ех, мои образи любими,
аз нищичко не съм без вас!...
Ваня, с шарено наричане започваш седмица. :)
Подсети ме за една песен, затова ти я изпращам като поздрав.
Чудя се, не е ли по-добре да разделиш стихотворението на свободни куплети?! Например:
"...
Девойче пак на шлагер
танцува с влюбено момче.
И сякаш днес е оня лагер
с най-романтичното море.
То плановете пак чертае,
като излезли от роман.
И чуди се - какво желае -
безветрие ли?... Ураган?"
А онова от мен, което
е неразбрано и само,
повдига поглед към небето
и пита го: "Кажи, защо?"
..."
цитирайПодсети ме за една песен, затова ти я изпращам като поздрав.
Чудя се, не е ли по-добре да разделиш стихотворението на свободни куплети?! Например:
"...
Девойче пак на шлагер
танцува с влюбено момче.
И сякаш днес е оня лагер
с най-романтичното море.
То плановете пак чертае,
като излезли от роман.
И чуди се - какво желае -
безветрие ли?... Ураган?"
А онова от мен, което
е неразбрано и само,
повдига поглед към небето
и пита го: "Кажи, защо?"
..."
нещо ново, смислено и забавно. Много ми хареса, Ванюш.
цитирайпредложение. Или цялото на отделни куплети... Но това са технически подробности :)
Благодаря за поздрава!
цитирайБлагодаря за поздрава!
Жива и здрава бъди! И все така добронамерена към мен! :)
цитирайКолко си права само- много добре си осъзнала нещата,и аз ги усещам по същия начин!
цитирайЗначи имаме еднакви себе и светоусещания :)
цитирайНякои от човешките превъплъщения са закономерни и задължителни, други животът ни налага, трети избираме или просто ни се случват - и си права, без нито една от тези кожи, които сменяме, не можем, всяка една от тези социални роли ни прави по-цялостни, по-духовни.
Чудесни стихове - възхитих се, насладих се, благодаря ти, Ваня! Прегръщам те!
цитирайЧудесни стихове - възхитих се, насладих се, благодаря ти, Ваня! Прегръщам те!
мисля, че всеки един от нас е компилация от всички образи, в които е влизал до момента. Дали да ги наречем роли, или кожи, или наши собствени проявления - наши различни аз - ове?
Денят започва с утро, книгата - с предговор. Ние започваме с детство и всичките образи, в които влизаме през него. Следва младостта, и прочие, и прочие... Хубаво е образите от цялото ни минало да са ни любими, а не да ги усещаме като врагове.
И аз те прегръщам. Вени! И ти благодаря!
цитирайДенят започва с утро, книгата - с предговор. Ние започваме с детство и всичките образи, в които влизаме през него. Следва младостта, и прочие, и прочие... Хубаво е образите от цялото ни минало да са ни любими, а не да ги усещаме като врагове.
И аз те прегръщам. Вени! И ти благодаря!