Постинг
29.05.2018 10:08 -
Отвъд
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2870 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2018 18:24
Прочетен: 2870 Коментари: 16 Гласове:
21
Последна промяна: 29.05.2018 18:24
Отвъд фалшивите привидности,
застанали на входа на света,
и скрили всички важни истини,
дълбоко нейде под повърхността...
Отвъд баналните потребности
и робските вериги на бита,
превърнали във едро дребното
и обезсмислили с това духа...
Отвъд страхливото желание -
да отречеш във себе си тъга,
и култа към измамно щастие,
с които се залъгва глупостта...
Там някъде отвъд - в мълчание -
сред заредена с думи тишина,
изгрява само свое знание
и може би се ражда личността...
застанали на входа на света,
и скрили всички важни истини,
дълбоко нейде под повърхността...
Отвъд баналните потребности
и робските вериги на бита,
превърнали във едро дребното
и обезсмислили с това духа...
Отвъд страхливото желание -
да отречеш във себе си тъга,
и култа към измамно щастие,
с които се залъгва глупостта...
Там някъде отвъд - в мълчание -
сред заредена с думи тишина,
изгрява само свое знание
и може би се ражда личността...
Много е добро и проницателно!Поздравения!
цитирай"Хиляди хора отишли да чуят последната проповед на Буда. Но вместо да произнесе дълго слово, както правил обичайно, той нагазил в едно езерце и откъснал лотос. Показал го на своите последователи и те, подобно на вас, се зачудили какво означава това. Дори и най-старите ученици били озадачени. Буда обикновено говорил с часове и те слушали, убедени, че ако слушат достатъчно дълго, и те като Буда ще получат просветление. Но сега, когато предстояла най-важната проповед в живота му, Буда не произнесъл нито дума.
Накрая някои от учениците му започнали да разискват и размишляват какво означава цветето. Буда ги чул, станал и поднесъл цветето поред на всеки един от тях. Всеки ученик се мъчел да отгатне значението му с тайната надежда да стане приемникът на Буда. Цветето било бог? Коренът бил земята? Стеблото било учението на Буда, което свързва Бог и Земята? Един след друг те се опитвали да отгатнат, всеки от тях предлагал нова идея, докато най-после Буда стигнал до Кашяпа, последният от учениците си, който не продумал нито дума, просто се усмихнал на своя учител. Тогава Буда дал цветето на Кашяпа и се обърнал към множеството: „Всичко, което има да се каже, вече е казано. Онова, което не е казано, остава за Кашяпа.“ Ето така Кашяпа станал приемникът на Буда.
...
Праджнатара възобнови мълчаливото съзерцаване на лотоса."
--- Из романа „Внезапна зора - епично пътуване на Бодхидхарма. Донесъл Дзен и бойните изкуства в манастира Шаолин“ от Горан Пауъл
цитирайНакрая някои от учениците му започнали да разискват и размишляват какво означава цветето. Буда ги чул, станал и поднесъл цветето поред на всеки един от тях. Всеки ученик се мъчел да отгатне значението му с тайната надежда да стане приемникът на Буда. Цветето било бог? Коренът бил земята? Стеблото било учението на Буда, което свързва Бог и Земята? Един след друг те се опитвали да отгатнат, всеки от тях предлагал нова идея, докато най-после Буда стигнал до Кашяпа, последният от учениците си, който не продумал нито дума, просто се усмихнал на своя учител. Тогава Буда дал цветето на Кашяпа и се обърнал към множеството: „Всичко, което има да се каже, вече е казано. Онова, което не е казано, остава за Кашяпа.“ Ето така Кашяпа станал приемникът на Буда.
...
Праджнатара възобнови мълчаливото съзерцаване на лотоса."
--- Из романа „Внезапна зора - епично пътуване на Бодхидхарма. Донесъл Дзен и бойните изкуства в манастира Шаолин“ от Горан Пауъл
Благодаря, Софи!
цитирайБлагодаря за прекрасния цитат, Добри! Напомни ми "Сидхарта" на Херман Хасе. В един камък, в течащата вода на река..., в лотос... се крие абсолютно всичко на този свят.
А стихотворението го написах под влияние на току-що прочетен роман на братята Стругацки и ... едно послание на Юнг, влезли в съчетание със собствени наблюдения върху себе си и света.
цитирайА стихотворението го написах под влияние на току-що прочетен роман на братята Стругацки и ... едно послание на Юнг, влезли в съчетание със собствени наблюдения върху себе си и света.
Оригинално и самобитно стихотворение. Собствен почерк.
цитирай
6.
predatorkapredatorka -
6++++++..:)))) ставаш все по-концентрирана..поздравче,ванка!
29.05.2018 13:11
29.05.2018 13:11
vania23 написа:
Благодаря за прекрасния цитат, Добри! Напомни ми "Сидхарта" на Херман Хасе. В един камък, в течащата вода на река..., в лотос... се крие абсолютно всичко на този свят.
А стихотворението го написах под влияние на току-що прочетен роман на братята Стругацки и ... едно послание на Юнг, влезли в съчетание със собствени наблюдения върху себе си и света.
А стихотворението го написах под влияние на току-що прочетен роман на братята Стругацки и ... едно послание на Юнг, влезли в съчетание със собствени наблюдения върху себе си и света.
Благодаря, Роси!
цитирайЕх, Юлия, концентрацията е обичайното ми състояние... :)
цитирайЧудесно е- много леко се чете и човек сякаш полита на криле!
цитирайПрекрасно е да можеш поне за миг да надникнеш отвъд привидното и битийното, да надмогнеш страха и конформизма и да потърсиш познание и градиво за своята личност. "Отвъд" - това е пространство, където само най-чистите души могат да стигнат. Територия на мълчанието и тишината, на абсолютната истина, неповлияна от тежненията на смъртното ни тяло. Според Кабала това е областта, наречена Кетер, "сияеща чистота".
Споменаваш в коментара си Юнг. Аз пък се сетих за тихото съзерцание на света "отвъд" в поезията на П.П. Славейков /"Сън за щастие"/. Харесвам Карл Юнг, поставям го наред с Фройд и Зошченко, допада ми идеята му за надмогване на "ограниченията и мрака на триизмерното".
"Живеем в свят, управляван от определени закони, които са формирали нашия дух и нашите психични предпоставки. Ние сме строго ограничени от вродената в нас структура и затова – тясно свързани чрез цялото наше съществуване и мислене с този наш свят. Митичният човек изисква едно „отиване отвъд всичко това”, но човекът на науката не може да го допусне. За интелекта цялото мое митологизиране е чиста спекулация. За емоциите обаче то е целебна и необходима дейност; тя придава на съществованието блясък, от който човек не би желал да се лиши." /К. Г. Юнг, "Автобиография. Спомени, сънища, размисли"/.
Харесват ми твоите стихове, Ваня, в тях има всичко - сила и красота, мисъл и дух, чиста емоция, наслада за ума и за душата. Благодаря ти! Поздрави!
цитирайСпоменаваш в коментара си Юнг. Аз пък се сетих за тихото съзерцание на света "отвъд" в поезията на П.П. Славейков /"Сън за щастие"/. Харесвам Карл Юнг, поставям го наред с Фройд и Зошченко, допада ми идеята му за надмогване на "ограниченията и мрака на триизмерното".
"Живеем в свят, управляван от определени закони, които са формирали нашия дух и нашите психични предпоставки. Ние сме строго ограничени от вродената в нас структура и затова – тясно свързани чрез цялото наше съществуване и мислене с този наш свят. Митичният човек изисква едно „отиване отвъд всичко това”, но човекът на науката не може да го допусне. За интелекта цялото мое митологизиране е чиста спекулация. За емоциите обаче то е целебна и необходима дейност; тя придава на съществованието блясък, от който човек не би желал да се лиши." /К. Г. Юнг, "Автобиография. Спомени, сънища, размисли"/.
Харесват ми твоите стихове, Ваня, в тях има всичко - сила и красота, мисъл и дух, чиста емоция, наслада за ума и за душата. Благодаря ти! Поздрави!
Радвам се, че ти е допаднало и те е понесло на някъде :)
цитирайЗдравей, Вени! А аз харесвам твоите коментари, защото са мислещи. Юнг говори за "индивидуацията" - този термин, доколкото ми е известно е използван само от него. Какво всъщност е тя? От него съм чела ... да "Автобиография", и тя много ме впечатли, "Тавистокски лекции" и "Психологически типове". Четох, мислих, не знам правилно ли измислих, но индивидуацията според мен е развитието на личността. Човек не се ражда личност, но животът му би трябвало да е стремеж да стане личност. Както е писано в Библията: "Мнозина са звани, малцина са избрани"...
Лошото е, че огромна част от човечеството е много далеч от всякаква индивидуация. Не казвам, че аз съм близо. Това е болезнен процес, а човек инстинктивно се стреми да бяга от болката.
Снощи завърших един роман на братята Стругацки - "Хищните вещи на века". Писан е през 1965 и описва едно презадоволено общество в материално отношение, което не желае да чете, не желае да мисли, не желае да страда, а му е чисто и просто - скучно... И запълва огромната липса на духовност с алкохол и наркотици. Творците са болящата съвест на човечеството - те предупреждават и в този роман аз видях едно предупреждение - хъм, за съжаление част от описаното в романа вече се е сбъднало. Ако материалният просперитет не успее от цел, да се превърне в средство, следва духовната смърт на човека. Длъжен е да мине "отвъд". Просто е длъжен. Екзюпери има една мисъл, която перифразирана звучи така - " пред човечеството има само един проблем - духовния".
С тези впечатления, съчетани по странен начин в мен, а и проверени в личния ми опит, като нещо вярно и истинно, написах стихотворението.
цитирайЛошото е, че огромна част от човечеството е много далеч от всякаква индивидуация. Не казвам, че аз съм близо. Това е болезнен процес, а човек инстинктивно се стреми да бяга от болката.
Снощи завърших един роман на братята Стругацки - "Хищните вещи на века". Писан е през 1965 и описва едно презадоволено общество в материално отношение, което не желае да чете, не желае да мисли, не желае да страда, а му е чисто и просто - скучно... И запълва огромната липса на духовност с алкохол и наркотици. Творците са болящата съвест на човечеството - те предупреждават и в този роман аз видях едно предупреждение - хъм, за съжаление част от описаното в романа вече се е сбъднало. Ако материалният просперитет не успее от цел, да се превърне в средство, следва духовната смърт на човека. Длъжен е да мине "отвъд". Просто е длъжен. Екзюпери има една мисъл, която перифразирана звучи така - " пред човечеството има само един проблем - духовния".
С тези впечатления, съчетани по странен начин в мен, а и проверени в личния ми опит, като нещо вярно и истинно, написах стихотворението.
13.
predatorkapredatorka -
зная, ваня, зная...затова и се обаждам тук/ самото Заглавие ти е..концентрация..
29.05.2018 18:53
29.05.2018 18:53
vania23 написа:
Ех, Юлия, концентрацията е обичайното ми състояние... :)
ти пишеш и многоо хубави есета..
още повече ми харесват..
инак, поезията е като..Балет, с пирует /закачка.
поздрави още веднъж..
нещо, Юлия, и отговорно, независимо дали е поезия или проза.
Поздрави и за теб!
цитирайПоздрави и за теб!
Светла Душа си ти! Вдъхновена.
Дълбокомислена!
Стихотворение за размисъл и възхищение!
Поздрав и успехи!
цитирайДълбокомислена!
Стихотворение за размисъл и възхищение!
Поздрав и успехи!
Благодаря, gessos!
Само светла, вдъхновена и дълбокомислена душа, която може да размишлява, да се възхищава и усеща, че друг човек има такива качества...
Благодаря ти!
цитирайСамо светла, вдъхновена и дълбокомислена душа, която може да размишлява, да се възхищава и усеща, че друг човек има такива качества...
Благодаря ти!