Рисуваме живот на светли листи -
забравяме за тъмните бои.
И плуваме в море от леки мисли,
но давим се в спокойните води.

 

И пазим се от другите с решетки -
издигаме невидими стени.
Копнеем ги, заключени във клетки -
от тях защита двойна ни дели.

 

Отпиваме живот на бавни глътки -
от краткото си време ги пестим.
Пристъпваме напред със ситни стъпки  -
във омагьосания кръг стоим.

да влизам при теб..
изв, не беше ли по-хубаво..
„ в омагьосания кръг..“
спонтанно предложение, нищо лично,
а, пък и не съм Учител по..стихоплетене..
поздрав от мен
/ Юлия

ами, не - не става твоето предложение :)
Губи се ритъмичната стъпка при него.

Ала темите, защо започнаха да стават все по-тежки?!

Ваня,
Стискам палци скоро отново да пишеш по-ведри стихове.

И не става с копче - натискаш бялото, излиза ведър стих, черното - тежък стих. Червено - цветен стих.
Но не се притеснявай. За да пиша по темата, значи отдавна съм я преболедувала.

Още по-хубаво е, че си преболедувала "тъгата".

Стискам ти палци за много вдъхновяващи мигове.
https://www/user/ViolinTay/videos?disable_polymer=1 (youtube)

сложи линка в заглавието на коментара. Така ще мога да го отворя.

А и друго си мисля. Хубавото се живее, защо да се пише за него? Ако го нямаше лошото в света и живота, можеше и без литература да си останем :)

Ваня, така си е – всичко е Ин-Ян свързано :)
И все пак, лично аз предпочитам да пиша оптимистично, за да бъде чашата ми поне наполовина пълна с водица чиста. Жадна натура съм – не мога без вода.

има тъга. Част е от живота. Ако се пишеше само оптимистично нито един ред нямаше да напиша. Предпочитам да е реалистично.

То и аз все се опитвам да пиша реалистично, ала текста все ми се получава оптимистичен.

Тъгата, не е лоша тя е мъдра, всеотдайна, грижовна, помнеща ...
Тъгата и Радостта са сестри, които често плачат и се смеят заедно.

Тъжната сестра на мен ми е по-реалистична, обаче :)

Всичко, в частност Тъгата и Радостта, е Ин-Ян свързано. Еднакво реалистични са. :)

тракиецо, ти комай си като.. пътен полицай тук
хехех, тва беше шегичка..
а,от мен е музиката..
надали има по-жестока ..реалистка от мен..
хубава вечер, момичета!

че ако трябва да се съобразявам с предпочитанията на читателите, ред няма да напиша. Така го мисля, така го пиша, а ако на някой му се плува в "щастливи мъгли", да ходи да плува другаде.
Не съм излъгала в стихото, а за мен това е най-важно.

Като затворник зад невидима преграда… живот в клетка!..

Да, и не само :)

Спомена ми, че си имала добър учител. Имал е класа. Издигнал те е до нивото на добрата, високата, издържана поезия. Останалото е твоя очевидна дарба. Браво, Ваня. Всяко твое стихотворение ми прави впечатление с почерка си на успешна поетеса.

Пиша едва от пет месеца. В началото имах множество идеи, но не знаех тайните на ритъма. Марин Тачков ми ги обясни, а с тях - и че писането е бавен, труден процес, в който е нужна упорита работа над стиха. А също, че човек трябва да е честен към себе си, докато пише.
Често ми се иска да не бях започвала. Писането е сериозно занимание, но ти го знаеш много по-добре от мен :)

Зависи от избора - ще бягаш ли в нея, или с нея ще разказваш прозата на деня.

В този смисъл наградата в Асеновград за мижавото стихотворение на Валери Станков аз допускам, че също е уредена, тъй като Атанас Капралов, член на СБП, е Председател там, а той е достатъчно добър поет, много повече от Станков, за да гласува за първа награда на подобно стихотворенийце.Дали дългата ръка на баба Благовеста Касабова не е пипнала и там? Така де, племенницата й още е в топли приятелски отношения с Боян Ангелов, семейния панагюрец. Нищо ново под слънцето.
И щом Валерката Станков е с първа награда, то конкурсът би трабвало да се назовава " Наздравица за любовницата". Поредната!

ваня, с такава клеветница и клюкарка, и в Рая не бих седяла..
трябва да има справедлив поглед един творец,нали не бъркам..

изобщо не съм в течение, за да имам отношение по темата. Все пак човек трябва да знае за какво точно става въпрос, когато дава мнение. Далеч съм от поетични конкурси, организация и задкулисни игри /ако има такива/.
Знам, че има някакъв конфликт. И който иска да ми се сърди, но харесвам и стихотворенията на Валери Станков. Не виждам защо, когато чета стихотворение трябва да се влияя от това кой с кого е враг. Това са си техни отношения, с които нямам нищо общо.

Браво- чудесно е!

благодаря ти! :)