Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2012 08:42 - Разсъждения, породени от вечния преход
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 2119 Коментари: 14 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Човек не може да се вълнува искрено и да более за съдбата на целия свят. Може да твърди, че прави така, но на практика той може да се вълнува за съдбата на своите близки и за своята собствена. Човешкото сърце е лимитирано във възможностите си да обича и да се тревожи. В кръга се включват обикновено той самия и близките на сърцето му хора. Възприемайки по този начин душевния мир на човека, неговото щастие изглежда по-възможно, защото едно е то да зависи от малък брой хора, друго е – от света с неговите „силни” и техните неизбежни конспирации срещу човечеството и в частност срещу нас.

Ние тук, на това малко парче земя, често се възприемаме като обречени. Много преходи ни се събраха, при това твърде неясни – в преход сме откак сме създадени като нация. Скъсахме се да прехождаме от прабългари и славяни в българи, от езичници в християни, после пък в социалисти, накрая в лъжехристияни, дето вярват, ама наужким. Минахме преходи от силни в слаби, от поробени към освободени, от капитализъм в социализъм с тенденции към комунизъм, после пък в капитализъм с наченки на демократизъм. Имаме си и други преходи – някои са хронологични, други напълно хаотични. Все сме в някакви реформи, които след има няма стотина години ще ни оправят, ама паметта на реформиращите е кратка, както и народната такава тоже, и не изминали и някакви си петдесет  години от тях, се оказва, че започваме някакви обикновено напълно противоположни реформи. Всички тези странни хрумки не са наши лични, а все привнесени отвън. Византия нещо решила, хайде ние го отнасяме, турците решили, че искат да се разходят към Европа, хайде оказваме се част от империята им, Русия решила, че има някакви интереси, хайде оказваме се освободени, в Берлин се събрали на конгрес, хайде – не може си познаем границите и доскорошни българи вече не са българи, а сърби и македонци и… прочие - кой къде сварил да бъде в момента на решението. Някой решил да прави експеримент със социализъм – ние сме първи кипри. Друг решил, че е грешка – хайде ние теглим една черта и майна и се обръщаме в противоположна посока – ама си прекрояваме и мисленето всеки път да се нагодим и да сме удобни не на себе си, а на някой друг. Някакви хора се събрали някъде и решили, че не е лошо Европа да вземе да се обедини, сигурно защото е малка, а Америка голяма и се оказваме нейни членове, които покриват критерии, за покриването на които няма ама грам условие.

Реформите текат по стара традиция и в момента във всички области, за които се сетите, като вече няма никакви условия да вярваме в някаква хипотетична тяхна полза, защото си знаем, че след няколко години ще се окажат погрешните реформи.

Всичко това е без значение за толкова обезверен човек. Той отдавна е загубил каквато и да е надежда, че на някой му пука за неговото бъдеще и се е примирил, че така или иначе всяко нещо си има край – в случая просто неговия личен. Кой твърди, че няма изход – винаги можеш и да умреш, ако не ти стиска да поемеш по широкия свят, по който поеха към милион и двеста българи.

Значи изход има – или въжето, образно казано, или сбогом Родино. А ето, че има и други възможни изходи – да изтъпееш тотално и да го удариш на пълно безхаберие ( сега му викат „забавление”), или да се затвориш в тесния кръг на своето аз и малкия кръг от хора, които се решил, че са важни за теб.

Ти кой избор избираш?

 



Гласувай:
13
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Прехода завърши с приватизацията на средствата за производство.
10.01.2012 10:24
А ако опиташ да направиш нещо?
Вместо да се беси човек би могъл да обеси някой виновен.
Просто за равновесие в природата.
цитирай
2. vania23 - Аааа, вярно убийства...
10.01.2012 10:29
Как пък не се сетих за тях... Сигурно, защото съм посочила възможни изходи според мен. Все пак имам някой обструкции към убийствата. Дали пък да не се окажат предразсъдъци?! Пък и, чини ми се, най-много да се избием взаимно.
И верно ли свърши прехода?! Не може да бъде! Все някой преход от криза в криза не може да не правим, пък и реформирайки се, че да ни боли повече.
цитирай
3. germantiger - По повод на Берлинския конгрес, иначе гласувам за СЪЩИНАТА на постинга
10.01.2012 11:37
- На берлинския конгрес Бисмарк играе за България, макар и без да го прави за конекрадците отвъд Дунав не заслужаващи живота на нито един померански гренадир, а именно:

ПРЕЗ НОЩА НАХЛУЗИЛ ПРУСКИЯ СИ ОСТРОВЪРХ ШЛЕМ-ПИКЕЛХАУБЕ, ТОЙ БЛЪСКА ПО ВРАТАТА КЪДЕТО Е ОТСЕДНАЛА ТУРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, ОКОЛО ПОЛУНОЩ... ЗАПЛАШВА ГИ, ИГРАЕ ГО ПОБЕСНЯЛ И ГРЪМОГЛАСНО ЗАПЛАШВА ТУРЦИТЕ ДА ПРИЕМАТ ПОРЕДНИЯ РУСКИ КОМПРОМИС! (до този момент русия отстъпва пред натиска на англия и франция в полза на турция). НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ТУРЦИТЕ ПРИЕМАТ, А АКО НЕ БЯХА БЪЛГАРИЯ ВЕРОЯТНО БИ БИЛА ОЩЕ ПО-МАЛКА СЛЕД 1878 Г.

От bolg: Всъщност още в англо-руското споразумение от 30 май 1878г., сключено преди свикването на Берлинския конгрес, за княжество България се е предвиждало да заема територията между Дунав и Стара планина, Софийският санджак е на юг от Стара планнина и е трябвало да остане в Румелия. Бисмарк е посъветвал Шувалов да се позове на труда на Хохщетер, според който Ихтиманските възвишения и планините южно и югозападно от София имат еднакъв скален състав с този на Балкана и са част от него. Затова Софийския санджак трябвало да се числи към земите между Дунав и Стара планина. Това си звучи направо нелепо, не знам и дали наистина е съществувал този геолог Хохщетер и ако е реална личност, дали изобщо се е занимавал със скалния строеж на българските планини, но все пак, колкото и странно да звуяи, този довод постига целта си пред англичаните (headbang) И
добре, че е станало така.

Иначе казано - на конгреса БИСМАРК ИГРАЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА, разбира се, подбуден от интереса на кралството си!
цитирай
4. vania23 - Благодаря ти за уточнението,
10.01.2012 11:46
germantiger. Само дето пак други се решавали бъдещето ни със сигурност не с грижата на добър стопанин към собствения дом.
цитирай
5. germantiger - ...
10.01.2012 14:20
Абсолютно права си, че други са решавали нашето бъдеще и това на света.

Решавали са го векове наред колониални сили, решавали са го след две световни войни и не само нашето.

А бъдещето на "великите сили" и то е решавано дори днес от... един Бог знае, ако го има?!
цитирай
6. vania23 - Еми...
10.01.2012 15:51
аз посочих няколко избора, които друг не може да ги реши вместо нас. Може да има и други. Лошо е да мислиш, че от теб нищо не зависи. Поне личният ти живот все пак от теб самия трябва да зависи, нали така.
цитирай
7. germantiger - ...
10.01.2012 17:28
И личния не зависи напълно от нас - това е реалността, може да е цинична, но е такава.
цитирай
8. vania23 - За съжаление,
10.01.2012 18:28
трябва да се съглася. Все пак според съвременните тенденции, не мисля, че в изборът ти да умреш, да емигрираш, да изтъпееш тотално или да се скриеш като какавида в пашкула си, на някой ще му пука особено, че да те спре.
Всъщност, това не са наши лични избори, а избори също налагани ни отвън. Но на пръв поглед изглеждат сякаш са наши...
цитирай
9. анонимен - Привет Ваня! Поздрави за актуал...
15.01.2012 00:27
Привет Ваня! Поздрави за актуалната тема! Моят избор е да бъда щастлива и да се опитвам да правя щастливи хората около мен доколкото мога. Въпреки трудностите, въпреки че всичко изглежда безнадеждно изгубено. Понякога е трудно, почти невъзможно, но животът е това– движение и борба. Отказвам да приема тая обреченост,която лъха отвсякъде. Това би означавало да спра и да се оставя на течението. Права си, че сърцето ни е отдадено преди всичко на близките ни, но не смятам че с това приключва мисията ни. Ние, хората сме си необходими. Заобикалят ни толкова хора, които се нуждаят от нас. Понякога са достатъчни дребни жестове– усмивка,съчувствие,съвет,компания или просто мълчаливо изслушване. Колкото и незначителен да изглежда приносът ни за доброто на човечеството– ние сме важни–всеки един от нас правейки един малък жест на солидарност,толерантност,разбиране, би променил този свят към по–добро.
цитирай
10. vania23 - Много ти благодаря за разбирането!
15.01.2012 12:08
И аз мисля по абсолютно същия начин.
цитирай
11. mt46 - Хубав обзор си направила...
24.01.2012 17:54
Да, всички сме в кюпа - кой повече, кой по-малко... Великите сили лицемерно са се подигравали с нас - а ние лицемерно сме им играли по свирката... Изборът е илюзорен. Личното спасение не е спасително за народа...
цитирай
12. vania23 - Съгражданино за мен е чест,
24.01.2012 19:15
че се отби при мен :)
Илюзорен е изборът, казваш... все пак, е напълно действителен.
цитирай
13. mt46 - Не обичам да споря...
24.01.2012 19:22
Радвам се, че си оптимистично настроена! :)
цитирай
14. vania23 - И аз
24.01.2012 19:37
не обичам да споря :) Да, опитвам се и понякога успявам да съм оптимистично настроена :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 576509
Постинги: 259
Коментари: 3118
Гласове: 10070
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930