Постинг
07.11.2018 09:33 -
На поклонение
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 1879 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2018 15:26
Прочетен: 1879 Коментари: 10 Гласове:
18
Последна промяна: 07.11.2018 15:26
Пред църква - капак на ковчег.
Небето заплаква, както е редно....
Тъгувам до тъжен човек -
в скърбяща тълпа, облечена в черно...
Във храма е тихо. Мълчим -
ужасните мисли как да ги кажем?!...
Надолу блуждаем с очи -
от погледи чужди, крием ги даже...
Обажда се в тихото глас -
сина си оплаква старата майка...
Задавям се с нейния плач,
и всички умрели с нея оплаквам...
В редицата с четни цветя
ще взема последно сбогом с човека,
От там ме поглежда смъртта -
човекът го няма вътре в ковчега...
Опитвам да се утеша -.
прочетох, тежала двадесет грама
човешката вечна душа,
но другаде... Тука вече я няма...
Тя е Огледалото и Пулса на Вселената..
или я носиш в Сърцето , или не..
Бог те е орисал с тази Емпатия, ваня..
благодаря ти, винаги докосваш силно..
цитирайили я носиш в Сърцето , или не..
Бог те е орисал с тази Емпатия, ваня..
благодаря ти, винаги докосваш силно..
Бях тези дни на поклонение. Почина сравнително млад човек - за съжаление, поредния тази година...
Трябваше да излезе от мен всичко, което видях, усетих, помислих...
цитирайТрябваше да излезе от мен всичко, което видях, усетих, помислих...
като туптящо Сърце..м-у Небето и Земята..
рядко срещан феномен в т.н.съвр.поезия и лирика..
млъквам тук..
цитирайрядко срещан феномен в т.н.съвр.поезия и лирика..
млъквам тук..
ти си описала големия Поет, на който винаги му е "под ръка небесната камбана"...
Другите пишат цял живот. Не ми се вярва за една година да ги размина. Но държа това, което пиша да е искрено - иначе по-добре нищо да не пиша.
цитирайДругите пишат цял живот. Не ми се вярва за една година да ги размина. Но държа това, което пиша да е искрено - иначе по-добре нищо да не пиша.
друго ,не познавам аз..
/и..последните,ще станат..първи../
закачка..
цитирай/и..последните,ще станат..първи../
закачка..
Несравнимото не се сравнява...
цитирайИзумява лекотата, с която описваш неописуемото - конкретизирано в познати до болка детайли и изведено до общочовешки план.
Поздравления, Ваня!
цитирайПоздравления, Ваня!
защото го правя, откакто се помня, но тихо и само за себе си - не намирах форма, чрез която да го споделя с другите.
Благодаря, Вени!
цитирайБлагодаря, Вени!
Много добро стихо...
цитирайРадвам се, че ти е допаднало.
цитирай