Аз изглеждам ти някак до сладост и болка позната?
Е, нормално е, щом кръстопътно вървим по Земята -
да си с чувства към мене, до корена жилав, дълбоки,
да се губим и търсим във времето с общи посоки.

Със безброй имена съм - и скромни, и с други - легенди...
С тях те водя нататък и следвам в редици последни.
С тях те раждам и любя във своите роли различни.
С тях те мразя човешки. Божествено силно обичам.

Гравитация тегли ни двамата - звездна и земна -
щом ти в мене се вгледаш, ме тегли към теб да погледна.
В надпревара, щом падаш към мене, към тебе да падна.
Е, защо?... Аз се вглеждам назад, за познание жадна...

Виждам Господ от пръст - как самотен създаде те тебе.
Как реши, че за твоето щастие, аз съм потребна.
Как ме вае с реброто ти. Щипе ти още от шева.
После падаме, падаме... И ти нарече ме Ева.

Добре си разработила библейския мотив...

Сериозна заявка за 14-ти февруари. Хареса ми и философската податка, и нежното женско чувство.
Поздравления, Ваня!

Не спах една нощ, за да го сторя. Просто нямам време да се обърна през деня.

Читателят се мръщи на такива текстове, които са по-дълги - той иска да му го смелиш в най-достъпна форма и да не се налага чак пък толкова да чете, че и да мисли.
Но ти, разбира се, си много висока класа читател.
Става и за 8 март :) Тъй, де, но не за масовия читател.
Прегръдка!

Да, Ева е жената!
Живата и даряващата живота!