Тъгувам и ярост изпитвам, народе.
Напълно объркан, съвсем разделен -
не чуваш, не мислиш, очите избоде...
Къде си изгуби и здравия ген?

Къде е земята, с къщурка на село?
И ката ти дрехи със смачкан калпак?
Къде ти е гордото вдигнато чело?
Къде ти е мъжкият жилав инат?

Къде са жените ти, станали нощем -
да пазят семейство, традиция, род?
Товара да теглят, притурили още -
отрудени, бременни с тежък живот...

Къде са децата ти рано съзрели,
на рамо в бохчицата - с къшей комат,
с зората, пътеката стръмна, поели -
сами да се гледат, овце да пасат?

Изнежен си днеска. Изгубил опора.
Коравите старци се нижат отвъд...
А млади не раждат, без памет за корен...
Отива към нищото новият път.

Сега си ми гневен. И може би, тъжен.
Очакваш надежда накрая да дам?
Но в стихове аз, не желая да лъжа.
Прощавай, народе! Търси си я сам. 

Българите сме жилав народ. Църквата ни подмами: излъга и ограби. Политиците тоже. Ще се измъчим, че като ги почнем: един по гърба на чернокапеца, друг на ченгето.

Бяхме жилав народ.

Ганю сам се увреди с простотия, алчност, нахалство, телевизия, църква, реклама, многознайство, лековерие. Сега му е гадно- но на мен ми е готино. В заключение- слава на Тангра, българският Бог.

За съжаление, права си!
Посегнаха на здравите, Български корени на народа!
От горд и независим от помияри, направиха го техен слуга?
Преди с гордост казвах, че съм Българин, когато стане дума за произход!
Сега се правя на недочул, да не съм перде?

Хубави, празнични дни!

"...Напълно объркан, съвсем разделен -
не чуваш, не мислиш, очите избоде..."

Лошото е, че при теб има и злоба, и омраза - то как ли да ги няма при това тотално разделение на народа? Какво означава "разеделен" - че се мрази за какво ли не. Лично аз надежда не откривам, затова и отказвам да я дам. Срещата с такива като теб пък съвсем ме отчайва.
Хубав ден с по-малко хейт. Не си само ти останал безгрешният - бъди сигурен. Макар че, разбира се, това последното - няма да го разбереш.

Хубави, празнични дни и на теб!

така е... Писал съм по тази тема, но ефект няма...

Присъединявам се - май за пръв път - към твоя песимизъм:).
Но като сме я подхванали така, издалеч,
- от корените, да си спомним любимия ни с теб Вапцаров, "Двубой" например, или "История", или "Писмо". Загубената надежда, отчаянието и безизходицата раждат гнева и озлоблението. Но и "новото":
"то злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която днес
клокочи".

Една крачка до тоята любима тема за революцията . :)))
Поздрави, Ваня!

С него съм разговаряла по темата в моето "Разговор с Вапцаров"

Защото много пъти съм те чела
и наизуст те зная, си говоря с тебе -
за твоите двубои, за разстрела,
за героичното пасионарно време...

За бялата, мечтана дълго, пролет,
която идва не с ята, а с барикади...
И сбъдне ли се първият й полет,
умираш ти,
възкръсват мъртвите площади.

За любовта ти силна към Човека,
и за живота му в безпътие - нелесен.
За грешната и вярната пътека -
чак до звезди,
заслушани в предсмъртна песен...

Обичам те, тъй както се обича -
за всеки ред от теб, най-искрено, отдавна...
Но все пак ясно е, че съм различна ...
И знам,
че с теб е невъзможно да съм равна.

И в обичта ми - завист ме изгаря,
защото имаш нещичко, което искам -
поне една-едничка педя вяра...
Ти с нея си висок.
Без нея аз съм ниска.

Просто излях една дълго събирана емоция, в опит да ми олекне. Не ми олекна.
Поздрав, Марине!