Не я обичай, както себе се.
Отдавна наблюдавам те и знам -
подгониш ли житейски хребети,
ти най-жестоко се наказваш сам.

Не я обичай, както майка си.
Вас изтъняла нишка ви държи.
Дотегнала ти е от вайкане,
и я крепиш с мълчание, с лъжи.

Не я обичай, както татко си.
То, вашето пък, ако е любов... -
в пустиня, зажаднели кактуси,
наострили се за дъждовен зов.

Недей с любов и към сина ти.
Той ген от теб и дядо си е взел.
Проклетият ще ви упъти
направо към бодливия модел.

Не я обичай, както кучето.
С команди, с наказания, със страх,
да те обича понаучи го...
Но да дресираш любовта е грях.

Ти млад си. Имаш много пътища...
Но слънчева пътека ни една -
за вероятното ти бъдеще,
в което има място за жена. 

Здравей, Ваня!
Намерила си нов, сполучлив и различен начин за дефиниране на уж тривиални, добре познати понятия. Любов към жена - да, наистина не прилича на никоя друга любов. Нито на тази към родителите, нито на тази към децата, най-малко на първосигналната обич към домашните любимци:) С много точни детайли си очертала всяко едно от тези различни чувства и състояния във времето през очите на жената, която очаква и изисква любов. Малко ме заболя за всички - за детето, за кучето, за бащата и особено за майката. Нали съм и аз свекърва - никога не съм мислила, че връзката ми със сина е изтъняла заради новата жена вкъщи - напротив, чувствам как се пресукват нови и нови нишки, бели, червени, пълни с надежда, с удовлетворение. И друго - за да има в сърцето на мъжа тази различна, несравнима с нищо любов, някой трябва да го е научил и да обича, и да владее всички тия добродетели, свързани с любовта - да е романтичен и верен, искрен и предан, и жертвен, и силен, и нежен, и... всичко останало, което сигурно героинята ти лелее в съзнанието си.
Ако аз бях тази жена, щях да поискам всички изредени любови накуп и да прибавя своите към тях:)
Но знам, че любовта не е просто тройно правило, явно героинята ти също не е фен на събирането и умножението, а на изваждането и делението!:)))
Прегръдка, мила Ваня!
Пак си различна, номер 1!
Поздрави!

Съжалявам, че ти е станало тъжно за майката. Майки има различни, нали знаеш :) Всъщност аз се обръщам към точно определен човек, тоест имам си прототип и за него е валидно на 100%, включително и с това, че първо себе си не е в състояние да жали, а човек, когато себе си не жали - как да жали любимата. Няма милост.
Аз не знам какво точно е любовта, но със сигурност знам - какво не е. Тя не е проекция.

Прекрасно стихотворение, дори мелодията в думите му да слуша човек, това му преизпълва душата!
Венета е улучила, ти си различна, в добрия смисъл!
За мен най- голямата награда е да кажат, че съм различен, че се откроявам в сивия поток!
Присъединявам се- ТИ СИ РАЗЛИЧНА!

Желая ти здраве и нови успехи!

Хубаво, интересно като замисъл... Навярно всеки би искал да бъде обичан и да обича неповторимо...

Поздрав за различния! Здраве и успехи и за теб!

Ти много рядко ми казваш добра дума, затова и ми е празник, когато го направиш :)