Слагам патрона. Въртя барабана.
Към слепоочие - спусък. Стрелба.
Жива съм още. Патронът остана.
Следващ поема в играта "Съдба".

Всички сме малки кълбета от нерви.
От веселбата ни няма следа.
Погледи вперили, смятаме трезви
шанса му с толкова празни гнезда.

Човещинка е... Ръката трепери.
Дълго се бави, главата навел.
Жалко за него. В играта се мери -
колко страхлив си и колко си смел

Страх го е, милият.. Често така е...
Много е лично, не гледам натам.
Заедно всички, играта играе -
всеки със себе си. Винаги сам.

Минал е пътят. Кръгът се затваря.
И револверът с патрон зареден,
спира последно на първата гара.
И смъртоносно се вглежда във мен.

Свърши играта. Броим се. За седем
случихме маса с късмета си днес.
Утре на маси - шестици ще седнем.
На револвера гнездата са шест. 

Много силно, стилно - лаконично, безпощадно, точно.
Баба ми казваше: "Светът е на решето: тръснеш - падне, тръснеш - падне... няма ред.":)
Поздравления, Ваня!
Прегръдка!

В събота ни звънна един приятел от студентските години. Живее в Разград, но редовно се виждаме и поддържаме приятелството през годините. Каза ни, че е с рак на панкреаса - не подлежи на операция, не може да прави лъче и химеотерапия, защото има огромен риск от големите дози да получи тромбоза или емболия и му казали - един, два месеца живот ти остава. А е мъж - канара, мъж - красив, силен, най-здравия човек - всеки ден караше колело по 60 км. Пари - наспорил Господ, богатство - голямо... но смъртната му присъда - подписана. Повика ни да се сбогуваме. Много тежко го преживях. Не мигнах цяла нощ. А той - отслабнал, пожълтял, но с висок дух - не се страхува въобще. В типично неговия си стил направил план - как точно да направи, когато стане непоносимо. От тази силна емоция се роди това стихотворение. Няма ред, няма никакъв ред... Не знаеш никога колко още има и кога точно теб ще те гръмне патрона в руската рулетка.
Затова нека бъдем благодарни на всеки един ден, който буквално ни е подарен - не знаем дали не е последният. И по-полека с мрънкането за простотии.
Прегръдка!

Много тъжно! Съжалявам! Наистина човек не знае... И в двата смисъла...
Имам поне пет познати, които си отидоха така - за два-три-пет месеца. И още толкова, които ги бяха описали, но оздравяха, един близък даже вече и диета от храна и алкохол не пази. Човек предполага, Бог разполага, са казвали старите хора. Дано твоят приятел има късмет - силата на духа също не е без значение. Остава ни да се молим...
Прегръдка!

Тези думи изчерпват всичко, Вени.

но прочетох коментарите.
Разплака ме, Ваня.
Майка ми си отиде точно от същата диагноза.
Живя 41 дни след операцията.
Трагедията е голяма
Външният вид не подсказваше с нищо, че това е красивата ми 52 годишна мама.

Иначе гнездата са седем, патронът е един...

При теб е било особено болезнено, защото много добре знам - какво е да загубиш майка. Днес моята щеше да има имен ден. Страшно ми липсва
А за руската рулетка... образовах се преди да го напиша:
"Тази игра произлиза от Русия. Играе се по следния начин: барабанът на револвер се зарежда с един куршум и се завърта. Обикновено револверът има 6 гнезда за куршуми, като 5 остават празни, а едно е заредено (съществуват вариации, при които са заредени до 5 куршума). „Играчът“ опира дулото до слепоочието си и натиска спусъка. Ако има късмет, гнездото, на което е спрял барабанът, е празно."
В първоначалния си вид патронът беше куршум, но един запознат с оръжията ми обясни, че в гнездата се слагат патрони, а в патрона има куршум и барут.