Преди да се родя, да знаех тук какво е -
цветята - под бетон, небето - в дим и сажди -
в небитието - в най-дълбокото усое,
щях да се скрия. И откажа да се раждам.

Но знаем ли за важните неща? Не знаем.
Начало, край - високо, а човек е нисък.
Да знаех, че животът, даден е на заем,
не бих го взела, а отказала със писък.

Родих се. Милостиво малките залъгват -
светът е хубав. И животът е прекрасен...
Растях, подобно клас сред класове пред жътва...
Да знаех, щях да се откажа да порасна.

Но пак излъгаха:"Вървим към светлината!
Разсъмне ли се, светло бъдеще ни чака!"
С надеждата за утрото родих децата.
Да знаех, че лъжа е, не бих родила в мрака.

Все тъмното тъмнее... Светлото - къде е?
Забравено преди познанието в рая?
Или в небитието само се светлее,
където ще се върна - нищо да не зная. 

Иди на Балкан. Ела на море (извън сезона). Иде по-справедливо време, а Природата е вечна.

Ще ида някога някъде.

Аз моето (за произведението) нямаше как да изкажа по определени причини:)

Добре си дошла!
Самият факт, че си тук и общуваш, е светъл слънчев лъч!
Иначе си права, има ли смисъл всичко, след като 35 години се движиш в тунел и не се вижда светлината в края му? Става дума за истински неща, не за празни обещания!
С празни обещания и дрънкулки се залъгват аборигени!
Истинска е поезията ти!
Защото в нея има истински неща!
И истинският човек ще ги разбере!

Всичко най- добро от мен!

Благодаря, благородни Лео!
Ами, какво да кажа, в оная най-важна книга не случайно пише: "Блажени нищите духом". Блажени незнаещите, така си го тълкувам аз. Прав си, голямо лъгане, голямо нещо. Все към светло бъдеще вървя, откак съм се родила, пък то все по-тъмно става...

Здравей, Ваня!
Добре дошла!
Чета и си мисля - толкова красота, поетичност и такъв негативизъм!
А може би чакаш с нагласата за нещо, което вече си имала и което безвъзвратно си е отишло... В това, новото, със сигурност ти е гарантирано едно: свобода да минеш границата, когато пожелаеш. Дали като гастарбайтер или като гост на някоя екзотична дестинация - зависи от тебе. Това е първото, в което вярвам.
За другото съм съгласна с icansing - всяко време си има своите катаклизми, ние сме в тях с бита си, те ни влияят, тревожат, обезсърчават. Но нека не ни правят черногледци и депресанти. Има стойностни, духовни, вечни неща: душата, изкуството, природата. Морето, Балканът, общуването с едно животно, отглеждането на едно цвете.
Ако всеки направи така, че да се почувства добре, да се усмихне, а не да гледа под вежди света, и светът ще му се усмихне. Вярвам в това - също. Другото за мен е политика, по-точно демагогия...
Какво значи да не съм се раждала и да не съм давала живот на децата си?
Прабабите ни са раждали на нивата, в тръните, но са благославяли - и възпитавали юнаци.
Може да зависим от държава, партии, политици - но животът е наш и той е такъв, какъвто си го направим. И в това вярвам.
Та и аз като Ежко, знам само тринки, но са ми добринки:)))
Прегръдка, мила Ваня!
И се усмихни! Бъди ведра:)))
Весело лято!

"А може би чакаш с нагласата за нещо, което си имала и което безвъзвратно си е отишло..." Бинго!
Стига, де, Вени :) Стига с тоя позитивизъм. До гуша ми е дошъл. Позитивизмът се живее, не се пише за него. Добре, че го има негативизма, че без него нямаше да имаме ни Христо Смирненски, ни Яворов, ни Пеньо Пенев, ни Далчев и още колко много други... Разбира се, с тях не мога да се сравнявам. Не ми харесват позитивни стихотворения и отказвам да ги пиша.
Още веднъж, прегръдка и благодаря!

Май прекаленият позитивизъм е решение!
Ще обърка тиранинът? Ще си помисли, че нещо е сбъркал! Мачка говедата, а те вместо да мучат и реват, щастливи са?
Това го притеснява? Показва негово безсилие?
Дали като във вица със султана и високите данъци, не трябва да охлаби малко захапката! Да покаже, че той води парада!
Само едно ме смущава! Интелигентността на тирана! Доколко и дали я има?

Хубава вечер!

Здравей, Ваня!
Да, знам, че ме обичаш, иначе досега да си ме направила на салата.
И аз те обичам – и затова съм готова да превърна поста ти в чат:)
Това с изредените поети не е съвсем вярно. Всеки има свой натюрел, нагласа, светоусещане, творческа и житейска съдба – и никой от тях не е негативист. Знам, че имаш слабост към поезията на П. Пенев конкретно от един период… говорили сме, останахме си на различни мнения. „Пътеката е извървяна“…:)
В българската литература нихилизмът почти не е познат. Знаеш ли кого сочат на първо място за нихилист – няма да повярваш, любимия ни Н. Вапцаров (според EI). Имал такива елементи… Като препрочитам стихотворението ти – еталон е в това отношение.
Не се шегувам. Харесва ми. Като литературна творба, като художествено изпълнение.
Не ми харесва негативизмът, който издигаш в кредо.
Идва ми в повече – и не защото аз съм прекалено позитивна – напротив.
Пример от днес в „Кауфланд“. Питам служителка, след като дълго съм обикаляла в търсене:
– Извинете, търся бира „Пиринско младо пиво“, кен.
– Е и?
– Не я намирам. Или още не са я изнесли (понеделник сутрин е – бел.м.).
– Какво искате да кажете с това „още“?
– Ами, търся бира „Пиринско“…
– Това много добре го разбрах от първия път, попитах Ви какво значи „още“?
Да продължавам ли? Диалогът е дълъг и безпредметен, особено когато се намесва и друга служителка, която ми обяснява как съм се объркала, тази бира била на промоция миналата седмица. И трета служителка, която ми предлага да си взема друг вид бира: „Вижте какъв богат асортимент, а Вие…“. И финалът: „Тук не е „Информация“, вървете там да питате.“.
И колко по-лесно щеше да се реши всичко с една усмивка и малко емпатия… и чувство за служебен дълг, за отговорност.
Аман от негативисти, на които светът им е крив!
Това, разбира се, не се отнася до тебе – ти си творец с фина нагласа, чувствителна, взискателна, обективна.
И затова ми е тъжно. Бих искала да се усмихнеш за малко – вярвай, денят, поне на тия около теб, ще просветне! :)
Прегръдка!

Добре дошла, Ваня!

Идваме на Белия свят и не знаем нищо.
Бели сме!
Не знаем за тъмнината, за лошотията, не знаем, че сме малки, че животът ни е дар или поне даден на заем... Не знаем!
Вероятно е добре, че не знаем.
Ако знаехме нямаше да се радваме на нищо. Нямаше да има любов, нямаше да имаме деца, нямаше да имаме Вяра и Надежда, че има и Светлина...
И аз не харесвам прекаления позитивизъм.
Предпочитам истинската реалност. Да се гледаме с нея в очите. Без лъжа, без празни обещания за "светло бъдеще".
Имало е светлина преди нас, има я и в нас, ще я има и след нас...
Поздрави, Ваня и Светлина в тъмнината!
Да бъде!

"Щом нямат хляб, да ядат пасти!" - казала Мария Антоанета и взели, че я обезглавили. Че благоденства една част от населението на територията, благоденства, че някои с помощти от чужбина даже парици настрани отделят, отделят... Но... за мнозинството е зле, зле и все по-зле става!
По кои ще се мерим - по малцинството или по мнозинството? Ами, редно е по мнозинството. При цялата подправена, фалшива статистика - нещата не са и не са добре.

Това все пак е стихотворение, а не постоянно състояние на духа ми. Това не е повод да ми се прави психоанализа и да бъда пращана на психиатър и психолог едновременно:) Стихотворение. Творба с други думи.
Знаеш какво е казал Брехт, нали?
"Никой няма да пита какво е времето, а защо са мълчали поетите му." На това мазало край мен да му пиша - ала бала, кой изяде кашкавала? Че то грехота.

Толкова е хубаво нищо да не знаеш... Аз все съм чудила, абе защо Бог гони Адам и Ева от райската градина, когато изяждат ябълката на познанието? Та нали знанието е издигнато култ, та нали аз цял живот се стремя да уча още, и още - да зная, колкото може повече - обща култура, все пак. Самоуважение.
Но то не е било нужно да ги гони Бог. Раят от само себе си е изчезнал за тях с познанието. Та може ли да знаеш - колко мъка е имало, има и ще има по този свят и да си живуркаш спокойно и доволно?!

Много хубав коментар на katan, много ми допадна!
И аз мисля така - точно това чета в твоето стихотворение - и приветствам.
Знам какво имаш предвид и когато говориш за позитивизма.

Ако някой ви каже:
— В живота си аз не тъжа —
не му вярвайте, хора!
Той лъже!
Това е лъжа!
Всеки!
Всеки за нещо в живота скърби.
А от всички
най-много
и винаги —
аз може би! (П. Пенев)

Разбирам и другото - гражданската позиция "аз, глас и съвест на епохата". :) Защо не? Въпрос на самочувствие.
Но другото, другото... " Да не бях се раждал! Животът е толкова гаден!" ...Такава нагласа е довела много хора до онова, за което говориш в началото на отговора си... Деструктивно е.
И аз като средностатистически човек - естествен, нормален и прям - и твоя най-вярна фенка и приятелка, исках да ти го кажа, не да замета под килима със стандартни хвалебствия и захаросване.
Но колко си готова да приемеш едно различно мнение? :)

Ама и ти бъди готова, да приемаш, каквото съм написала, без корекции в светоусещането ми :)
Пък туй: "гражданската позиция "аз, глас и съвест на епохата". :) Защо не? Въпрос на самочувствие." Никакво самочувствие нямам аз, ама се дразня, че големите съвременни поети си гледат в пъпа упорито и не щат да напишат нищо за времето, в което все още живеят. Директно му го заявих на големия Недялко Йорданов - пишете за времето, пишете за драмата му. Вие го можете! Стига все едно и също! Постотвате се вече. Не ще и не ще. Едно си Недялко знае, едно си Недялко бае.

Българска сватба

Тъпани, тъпани! Крачи женихът начело.
Сватба е. Страшно е. Сбира се цялото село.
Пукат се гайдите, тъжна е булката в бяло.
Псуват мъжете, жените кълнат на умряло.
Котки и кучета в тъмните ъгли се крият.
Сватба е, казват ни. А пък гъдулките вият.
Тропат сватбарите, блъскат се зли и неверни.
Попът е в църквата. Попът е целият в черно.
Моя Българийо, влизаш от клетка във клетка.
Пак те продадоха, пак те венчават по сметка.
Плачеш под булото. Храмът е пълен със кости.
Твойте търговчета нямат ли срама от Господ!
„Имат! Простете им!” – всичко пред Бога отричаш.
Ти си ги раждала. Ти и сега ги обичаш.
Пийте до пръсване!
Ад и небе да се кърти!
Вият гъдулките.
Мама се жени посмъртно.

Ники Комедвенска

РЕСПЕКТ!