Сигурно вече от моето "Господи!",
смесено с чужди молитви боли те главата.
Може би имаш лимити за помощи
и попълнения нови, молбата ми чака.

Може за моето дребно страдание
ангелът личен, от скука, така да говори:
"В переспектива за нея - прекрасно е!"
И от божествена щедрост притуряш от горе.

Може да имаш и аудиенции,
с гледали своя живот от начало до края.
Всичките със справедливи претенции -
да ги преместиш веднага от ада във рая.

Може с колеги над книги разлистени,
всеки размахал небесната своя писалка,
вечно доказвате - кой е най-истински?
Знаете, много сте... А е Земята тъй малка...

Може в ефира пък твоите линии,
да са преплитат злощастно и дават заето.
Има банални сценарии с хиляди...
И не е казано, все си стоиш на небето...

Ти си и тука, и там. И навсякъде.
Нищо не значат за Тебе ни място, ни време.
Мое е твоето дълго мълчание...
Аз си мълча от частица божествена в мене.

Разчувства ме твоя монолог с бога и разбирането, което прояваш относно мълчанието му!
Сигурно те чува, сигурна бъди!
Няма да те изостави

с божествената частица в себе си...

но мислите говорят. Който трябва чува.

Но няма проблем. За Бог хората обикновено могат да мислят само с шаблони.

Привидният оксиморон в заглавието нито за миг не ни подвежда, привидно молитвеният тон - не ни заблуждава. Това е един истински, равностоен диалог с разменени позиции. Поглед отгоре с разбиране, съпреживяване, с доза съчувствие и снизхождение, с леко намигане към приземените по човешки, ежедневни господни проблеми. И самочувствие, гордост от човешките стойности, от божественото в душата ни, което ни извисява и прави равностойни дори в онова непостижимо иначе, дистанцирано божие мълчание.
Много си добра във всички части на композицията, но поантите ти са винаги заковаващи.
Поздравления, Ваня!

Бог не чува никакви други молитви, освен тези, с които го молим за спасението на Душата своя. И много хубави неща може да чуе човек на YouTube канал "АллатРа ТВ България".

Аз те поздравявам за него! И се замислям - кой е по-важен - писателят или читателят? Някои веднага ще кажат - писателят! Без него какво ще чете читателят? Е, да де, ама писателят, ако няма кой да го прочете - нахалост е писал, пък и читателят освен авторското, притуря отгоре и от себе си. Така че...Читателят е верният отговор. Е, ако може да чете като тебе.

И да, само когато обичаме себе си, Бог не ни мълчи, защото е любов.