Време ми е да живея,
победила суеверния си страх,
че за миг да се засмея -
безпощадно се наказва моя смях.

Време ми е друг да вземе
с подписа, че доброволно е приел -
моето най-тежко бреме -
черното на негативния модел.

Време ми е да се боря
само в своите изстрадани войни.
И да си наложа с воля -
чуждите да наблюдавам отстрани.

Време ми е всяко чувство,
кипнало ума ми в кървава река -
да успея най-изкусно
в мислите най-ледени да облека.

Време ми е да порасна -
до безчувствие за кръста си нелек.
Жалко е, че тъй безстрастна,
вече ще съм нещо друго. Не човек. 

Права си, човек трябва да се стреми да бъде такъв, какъвто смята, че е редно да бъде!
А не такъв, какъвто искат другите да бъде!
Спомням си в юношеските години близък ми чертаеше светло бъдеще. Ако го слушам! Но на цена предателство на родителите?
Нищо не казах, но веднага реших- това никога няма да направя!

Всичко най- добро, Ваня!

Етика, морал, принципи, възпитание, задръжки, схеми, модели.... Къде за добро, къде за лошо / прекаленото добро е вече лошо /. И всичкото това в един човек, поставен в един свят с пожелания да бъде щастлив и да се справя, без да знае как, спазвайки всичко научено. И така нататък...

И на теб всичко най-добро, Лео!

Десетки години се боря да не съм "аз", но не се получава.
Успех в начинанието!

А по-вярно щеше да е "иска ми се". Дошло е време да търсим всякакви начини за оцеляване. А те ни правят Нечовеци.

Ами... действай на принципа на Пепеляшка - кураж и доброта. С първото - виждам, си наясно и ти, че без него не можем, а второто, второто е толкова просто:) И не мисля, че да прекалиш с добротата е лошо - я виж Снежанка. А Иванушка глупака:))) С други думи, доброто е коректив, него в чист вид можеш да видиш само в приказките. В живота върви винаги с лошото. "Дойде едното, па дойде и другото".
Да заживееш с повече усмивки, с по-леко сърце, е чудесно, как по-точно, можеш да видиш в последния постинг на Еми (emi1ts):))). Но, моля те, запази тревогата - за себе си и да другите. Тя е най-определящото човешко чувство, белег за съпричастност и състрадание. Знак за емпатия. И в крайна сметка възможен друг, по-висш път към добротворство.
Много ми харесаха твоите поетически размишления. Нека героинята ти не пораства, нека не се променя - да си остане мислещ, обичащ и затова страдащ човек.
Прегръдка, Ваня!

Не обличай чувствата си в лед- бъди горещото момиче на своя рицар!

Тъжно, нали? Помисли върху продължението на мисълта на Ницше:"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни... и по-зли, и по-подли и равнодушни..., и по-добре да ни беше убило." Сергей Сергеевич Бодров - младши.
А на мен просто ми е време да спре да ми пука, както е спряло на болшинството.
Благодаря, Вени, и прегръдка и от мен!