Недей си вярва, че съм толкова добра.
Не съм такава. Не, не съм такава...
Свенливо розовее бледата зора,
посреща утрото и посивява.

Недей си вярва, кажеш ли си, че съм зла.
Не съм такава. Не, не съм такава...
Денят търкаля тежките си колела
и от умората си, озлобява.

И тъмното в деня, и светлото в нощта -
недоловима съм за мен представа.
Та вярваш ли, че има и един в света -
напълно сигурен, че се познава...

Земята, разполвена, ме така върти -
в световъртежа си да бъда права,
че щом редува Слънцето с Луна, звезди,
приличам й, но не... Не съм такава. 

Пишеш хубаво, редиш красиво римите, имаш безспорен талант! Мога да правя разлика между талант и обикновено занаятчийство!
Никого не визирам, освен тебе! Не обръщай внимание на задявките!
Те са, за да те отклонят от пътя! Следвай го и не обръщай внимание на камъчетата по него
Подобно отношение е и вид Българско, признание!?
В него именно са гарнирани злобата и завистта, но под форма на критика и отричане!
Сбъркана работа, в стил страхливец!
Затова, върви по пътя си и не гледай настрани!!

Благодаря, че има все още хора, като теб - добронамерени, действени, войстващи, смели! Нали знаеш какво ще стане, ако такива, като теб изчезнат?
Знаеш, разбира се.
Злобата и завистта - социопатията, която те представляват винаги са си били загадка за мене. Защо? Вдигам рамене и не разбирам... Имам едно много любимо стихотворение от Георги Константинов. И аз като него се чудя.

Загадка

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Георги Константинов

Ново стихотворение?
Съвсем навреме:) И с точното заглавие, че вчера, след онова признание как си реагирала след верижната катастрофа...Не, не си такава. И инаква не си, каквато те изкарват някои. Никой не може да знае каква си, даже и ти самата, права си. Само животните са предсказуеми, действат според трайно установени рефлекси. Като оня котарак, за който разказва Лео - скочил за мръвка, съборил колбите и през ум не му минало, че е откривател на йода. А човекът успял и да реагира инстинктивно, като ритне разбойника, и да анализира странната нова виолетова течност. Само че за това, казва Лео, трябва не просто случайност, не само Божия помощ, но и дарба, талант. А там - който си го има, го има. Другото е първосигнална реакция - и низши страсти. И занаятчийство - казва Лео. А той - знаеш го - рядко греши. Ако сгреши - благородно си признава, но ако не - воюва до победа за своето. Мисля, че и сега, в коментара си по-горе, е прав - и по-добре го послушай. Следвай си пътя - Божията помощ и късметът, дарбата и талантът са с тебе - пиши!
Стихотворението е от този тип твои творби, които най-много харесвам. А двете ти стихосбирки стоят на нощното ми шкафче - казвала съм ти го, но нищо, да ти го напомня:)
Прегръдка, приятелко!

Хубаво стихо...
Никой не е идеално добър, само добър, винаги добър и за всички добър...

Чудесно стихотворение!
В живота крайностите си приличат А които си приличат , се привличат
Затова често любовта прераства в злоба!
Разбира се, че ще те подкрепя! Мразя лицемерието и егоизма!
Талантлив автор си, защо ще се отнасят така с тебе? Радвам се и признавам чуждия успех, особено на хора, за които съм убеден , че ще направят същото!
С дела според мен, не се занимавай!
Правосъдие няма , има паросъдие!

и това ме кара да мисля, че е имало смисъл да ги издавам. Истината е, че от тях не ми остана нито една бройка - дори и за мен. Не стигнаха. Но не ми се занимава засега с трета. Количеството никога не е било качество.
За онази катастрофа - не знаеш всички обстоятелства. Ако пияната беше дошла да се извини, щях да я съжаля и млъкна, но тя през цялото време се заливаше от смях - сякаш е най-смешното нещо на света с детето си до себе си да фучиш със 70 км. в час и да потрошаваш колите на хората. Този по средата беше със сгъната кола - него го спаси един масивен скрин, който носел в багажника и поел удара.
Да, за смисъла на стихтворението си права: "Та вярваш ли, че има и един в света -
напълно сигурен, че се познава..."
Прегръд

Ти си пестелив с похвалите и с това не само ме научи на рима, ритъм, метрика, донякъде - на правопис и пунктуация /аз не съм филолог/, но и на много повече и на най-важното - самокритичност. С думите не бива да се злоупотребява и използваш ли ги - нека да е максимално кратко и на място.
Даде ми и много добри примери за това - как човек винаги трябва да бъде честен и може да го прави и по вежлив начин, а не с обиди.
Без теб щеше да е абсурдно днес да си пишем по повод на това стихотворение.

Аз никога не се хваля сама - това е връх на падението за всеки. Така съм възпитана. Ако някой ме похвали - добре, радвам се, ако ли пък не - значи, не заслужавам.
Бъди здрав! И благодаря за рицарската защита!

Думите за обич и злоба се отнасяха за стихотворението на Георги Константинов!
Самохвалство?
Когато някой се мъчи да те стъпче , от позиция на нещо повече от тебе, нормално е да навреш в носа му твоите постижения!
За да те критикува, явно се смята за нещо повече от тебе?
Отделно, че има регламент за подобна дейност , с който той явно не е запознат!
Това е , все едно на генерал, командир на армия , оценка на работата да прави ефрейтор- отдельонен командир?
Та, като е толкова вещ в критиката към другите, да видим неговите постижения!

Всичко най- добро, Ваня!

Да, стихотворението на Георги Константинов е велико. Класика! Често си го рецитирам наум по разни поводи.
Как мога да убедя някого, който смята, че да издадеш 90 стихосбирки е повод за хвалба, след като голямото количество изключително рядко е гаранция за качество? Може би един Балзак е успял в крайната си продуктивност да създаде само истинска литература. Разбира се, че се има за повече - аз не мога да превъзпитавам никой друг, освен себе си /и внучето, и децата си - евентуално/. А "постиженията" редовно биват самопредлагани еднолично в блога й. Ако искаш прочети "Весталката от Русе" от вчера. Клевета за ритъм, рима и ред. Клевета, че не съм си продала стихосбирките. В останалото говори за себе си, проектирайки се в мен. Елементарна история. Типичен пример за злоупотреба по всички възможни начини със словото. Не искам да говоря повече за нея.
Благодаря ти!

Затова ти казвам, не се отклонявай!
Многото говори за занаятчийство! Често!
Да, може да се търси ново качество, нали то е свързано с количеството
Кой чете сега и се реди за книги?
Повярвай ми, няколко дни бях в областната библиотека Дойдоха десетина човека? Това са четящите хора
А опашка за книги, такова животно няма Опростачването е пълно
И да печелиш от продажба на книги? Това е абсурд! По- скоро ще умреш от глад!
Имам много статии по вестниците Плащаха ми до 50 лева!? Но в Софийските искаха да отида в София Така и не ги потърсих В местните спряха да плащат С тези пари си покривах разходите! Затова се прехвърлих в блога!
Който разправя, че печели от книгоиздаване- лъже! Може да е щастлив, ако си покрие разходите. От какво ще спечелиш- от тираж или от цена?
Трябва да си класик!
В миналото е можело да издържаш семейство с писане!
Сега не им трябват знаещи хора ,трябват послушковци и хора- пластелин! Да се манипулират!
Пиши си и не се влияй от писания разни!
Особено свързани с огромни печалби от писателска дейност!
Трябва да си измамник като един известен, лека му пръст, да ти платят за 500 страници, в които няма реално нищо 45 хиляди лева!
Аз на такива хвалипръцковци бих казал- Вярвам ти, но след като видя фактура за получени пари от продажба на книги! Да я видя!
Веднага ще хване пътя- мекия!

Лека нощ!

Да, така и стана - и от двете стихосбирки останах на 0. Някога се е печелело, да /не кой знае колко, де/, но издателите не са издвали всичко, а е имало ситна цедка - кое си струва и кое не струва? Сега... Да не говорим. Коментарът ти ме присети за един скорошен случай. Пишат ми от един конкурс, за който бях забравила, че стихотворенията ми са одобрени и ще бъдат включени в нов луксозен сборник, който ще бъде представян тук и там и ще бъде във всички книжарници в страната и разни други екстри, които не помня, но ако си платя такса от 150 лева. Всички одобрени трябва да платят.

че ми свършиха символите. Вдигнах се на бунт във фейсбук, намесиха се влиятелни свестни хора, включително и най-вече журито, определило - кое - да, кое - не и таксата отпадна. Извиниха ми се. Казаха, че сборник ще има, ако намерят финансиране. Много ще се учудя, ако намерят. Но по-добре никакъв сборник, отколкото сборник само с автори, които могат да платят. Идеята да си плащам за гяволъка, че пиша не ми допада. Още една причина да не се занимавам с трета стихосбирка.