Врачке, помагай! Разваляй магията...
Нека изчезне туй пусто "обичам"!
Виждаш, че вече напълно разсипа я -
зъл, отмъстителен и демоничен...

Здраво режи - изхвърли и омразата -
с разрез широчък, че тъй е голяма...
С нея от злоба, нарочно наказва я.
Всичко хвърли надалеч! Да го няма!

Ще те призная, щом чуе му името -
ни да го мрази и нито обича...
Щом го запрати в простеното минало...
Щом й е вече съвсем безразличен!

Всичкото лошо от нея излезе ли,
(знам, ще е бавно, защото е много),
двете ще дойдем - от старите белези -
да й направиш магия за обич. 

Магията е опасно нещо!... :)

"Врачки" сме си самите ние.
Е, трябва време. Години няколко и опрощение.
Ще ти призная откровено, както винаги: чувам името му и ми е едно такова - равно.
Все едно не е имало минало, все едно е някой непознат.
Белези има - зарастнали, които дори не наболяват.
От стари белези магия за обич не става.
Най-много да се разрани някой и да заболи ненужно.
За написаното от теб поздрави!

Ама, тъй правим ние, когато сме с голяма болка по детето си, например. Ходим в църквата, свещи палим и се молим, докато ни текат сълзите, а после и при врачки търчим - всичко сме готови да направим само и само детето ни да е добре!
А, вие, филолозите, по-добре знаете - "магия" не е използвано в буквален смисъл, нито пък "врачка" - може психолог да е, може психиатър да е, може израстване да е, може трансформация да е... Просто Някой или Нещо, които най-сетне помогнат!

Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Равно ми е, когато ми е безразлично. "Магия" и "врачка" не съм използвала в буквален смисъл. Метафори ли са, какво са - филолозите да кажат. Аз не съм такава. Аз си изливам болката. А "старите белези", мила, са научените грешки - да не ги повтаряш вече. Да станеш друга- по-силна, по-смела, по-умна, по-мъдра, по-устойчива. Развалина не може да обича...
Тя първо се лекува - при психиатър, психолог, навсякъде, където може! А белезите са неизбежни след рани.

Изплакана болка - усещам я, разбирам я, ако мога, бих я попила, да ти помогна...
А иначе и аз се плаша от трансцендентното - все си мисля, че е черна сила, нелогична, неуправляема, зла. Виж, църквата е друго нещо - и помага в доброто. И психолозите също.
Но какво общо има това със стихотворението, с преливащите от черно в златно и светло, и розово звуци и образи? Със заклинателния тон и молитвени вопли? С препълненото от ужас и милост, и обич, и сетна вяра майчино сърце!
Много силно, истинско ... смразяващо.
Поздравления и ... с тебе сме!
Прегръдка, мила Ваня!

Благодаря, че те има! Но може вече тук да ме няма, заради злобата на едно лице от женски пол. Не искам да си причинявам срещи от подобен вид, дори и тук.

Ти пък, Ваня! Знаеш, че хейтът е част от играта, лютият червен пипер, който дава допълнителен вкус на нашите писания.
Всичко тече, всичко отминава...
Вчера разбрах при Лео, че Юлия се е споминала. Бог да я прости! Какво не понасяхме всички от нея! Не й се ядосвах, ' съжалявах я - и се опитвах да усетя човещинката зад тези изстъпления... но определено имаше нещо сбъркано, алогично в тези нейни безброй профили. Мислех я за бот някакъв, настроен вечно да скандализира другите, дори за аватар на един блогър, който все се изживяваше като по-по-най:) Впрочем и той нещо изчезна...
Тези, които ни критикуват, не са ни врагове.. Всичко друго могат да са - хайде да не изреждам, че са все лоши думички:) Понякога са дори наши благодетели - или се изживяват като такива:)
Остави хората да си живеят живота и ти си живей своя! Нищо не може да те докосне, ако ти не му позволиш. Напусни блога или остани - но само заради себе си, не заради направеното от другите.
И не трий отрицателните коментари - чрез контраста те още по-ясно показват правата истина.
А като си спомня колко най-скъпи приятели, най-ярки блогъри си отидоха от блога така... стотици!
Прегръдка, мила! И бъди ведра - както обича да казва един приятел тук:)))

Със злобата човешка оправия няма.
Не е възможно е да останеш чист,
когато те обстрелват от помийната си яма,
със злост и клевети очернят белия ти лист.

Когато дебнат те с очичките си жълти,
и тровят ти живота със зловонния си дъх,
ти идва да избягаш без да се обръщаш,
високо, да не стигне кал до твоя връх.

Да им отвръщаш смисъл няма – с кал ще те засипят,
А бягаш ли - те вярват си, че победили са навеки.
Дари им безразличие. Със него нека да се бият.
Напълно забрави ги. И следвай своите пътеки.

Ти пък, Ваня! Знаеш, че хейтът е част от играта, лютият червен пипер, който дава допълнителен вкус на нашите писания.
Всичко тече, всичко отминава...
Вчера разбрах при Лео, че Юлия се е споминала. Бог да я прости! Какво не понасяхме всички от нея! Не й се ядосвах, ' съжалявах я - и се опитвах да усетя човещинката зад тези изстъпления... но определено имаше нещо сбъркано, алогично в тези нейни безброй профили. Мислех я за бот някакъв, настроен вечно да скандализира другите, дори за аватар на един блогър, който все се изживяваше като по-по-най:) Впрочем и той нещо изчезна...
Тези, които ни критикуват, не са ни врагове.. Всичко друго могат да са - хайде да не изреждам, че са все лоши думички:) Понякога са дори наши благодетели - или се изживяват като такива:)
Остави хората да си живеят живота и ти си живей своя! Нищо не може да те докосне, ако ти не му позволиш. Напусни блога или остани - но само заради себе си, не заради направеното от другите.
И не трий отрицателните коментари - чрез контраста те още по-ясно показват правата истина.
А като си спомня колко най-скъпи приятели, най-ярки блогъри си отидоха от блога така... стотици!
Прегръдка, мила! И бъди ведра - както обича да казва един прият

Виж я какви ги е написала на 27 юли по мой, а и не само мой адрес. Що за чудовище трябва да си? Ами, ще се съдим, щом иска. В края на краищата не можеш да сееш подобна злоба и да не си получиш, каквото заслужаваш.
Бог да я прости Юлия! Беше забавна в своята непоследователност. Ще ми липсва.

но заради бягство в безразличие, светът ни става все по-неприятно място за живеене.